Православните християни отдават днес почит на  паметта на свети апостол Филип и на свети Григорий Палама.   

Свети Филип бил един от дванадесетте ученици на Иисус Христос. Родом бил от град Витсаида в Галилея, на северния бряг на Генисаретското езеро, откъдето били и братята Андрей и Петър. Сам Господ го призовал за Свой ученик, а после Филип довел и Натанаил, наричан още Вартоломей. В евангелията се среща няколко пъти името му. А след изпращането на апостолите на проповед сред народите, Филип проповядвал Христовото благовестие и умрял мъченически в град Йерапол, Сирия.

Свети Григорий Палама е виден православен богослов от 14-и век, развил учението за божествените енергии и за исихазма. Той се родил в Цариград от родители, които избягали от Мала Азия заради настъпването на османските турци и се приютили в столицата на империята. Баща му бил дворцов служител и Григорий получил много добро образование. Императорът искал да го вземе на държавна служба, но той предпочел да отиде и да стане монах в Света гора. Там се запознал с молитвения живот на монасите и особено на исихастите. А когато се появил еретикът Варлаам Калабриец, който имал влияние и върху тогавашния патриарх, Григорий оборил учението му и така привлякъл вниманието на цялото Православие.

На голям църковен събор учението на Григорий за божествените енергии било прието, а той бил назначен за Солунски архиепископ. И на този пост продължил да твори, като оставил много богословски трудове, запазени до наши дни. Високо ценен за богословските му познания, той бил извикан в Цариград да реши един спор, но по пътя османците го пленили и искали да го продадат в робство. Светителят използвал възможността да разговаря и дори да спори с мюсюлманите по въпроси на вярата. След година пленничество бил откупен от християни и се върнал в Солун, но скоро след това починал на 14 ноември 1359 г.

В българската традиция 14 ноември се приема като последния ден преди началото на Коледните пости, които започват на 15 ноември. Затова празникът е свързан със семейни събирания, приготвяне на традиционни ястия и духовна подготовка за предстоящия постен период.

Сред познатите обичаи и вярвания са:

Семейна трапеза – В някои краища на страната семействата се събират около обща трапеза. Приготвят се питки, баници и различни ястия, а вечерята е повод близките да споделят празничния ден.

Подготовка за Коледните пости – Филиповден бележи прехода към период на въздържание, смирение и духовно пречистване. Вярващите се подготвят не само чрез промяна в храненето, но и чрез повече добри дела и внимание към ближните.

Народни поверия – В традиционните представи денят е свързан с плодородието и благополучието на дома. На места се спазвали забрани за определени женски домашни дейности, като предене и тъкане. Смятало се, че неспазването им може да донесе нещастие.

Празник на имениците – Филиповден е повод за гостувания, пожелания и семейни срещи. На имениците се пожелават здраве, благоденствие, душевна сила и много щастливи дни.

Имен ден празнуват: Филип, Фильо, Филка.