Православните християни в България  честват днес празника на светите архангели и паметта на свети Ангел Лерински.  

Според Свещеното Писание ангелите са Божии вестители, каквото е и значението на тази гръцка дума. Те са творения на Бога, но са безплътни, невидими духове, които Бог изпраща при хората, за да съобщят или изпълнят Неговата воля. Наричат ги служебни духове, които действат не по собствен почин, а са пратени от Бог да служат на тези, които желаят да се спасят. 

Според християнските текстове ангелите се делят на няколко разреда. Един от тях е на архангелите, тоест на първенствуващите ангели. Известни са имената на архангелите Михаил и Гавриил, които се споменават в Библията.

Гавриил съобщил на свещеника Захария, че ще има син - Йоан Предтеча; предал и на света Дева Мария радостната, благата вест, че тя ще роди Спасителя на света. Често архангел Гавриил се изобразява на северната врата на олтара, а ликът на архангел Михаил е на южната, както и при входа на храма, като ни подканва да влизаме в него с чисти мисли и сърце. Като помощници на хората, те се почитат на отделни празници, както и заедно в днешния ден.

Празникът според Българската народна традиция е известен като Архангеловден. На този ден вярващите почитат вожда на небесното войнство и всички ангелски сили, възприемани като пазители на доброто и човешките души.

Името на Архангел Михаил преведено от еврейски означава „Кой е като Бога“, което изразява неговата преданост към Твореца. Според Свещеното писание той оглавява небесните сили в победоносната битка срещу сатаната. Изобразяван като войн с меч, той защитава праведните и претегля добрите и лошите дела на хората в часа на тяхната смърт.

Българският фолклор го нарича Св. Рангел или Рангеловден и го описва като красив мъж в бели дрехи с огнен меч. Народът го почита като строг, но справедлив душеводец, който идва при края на земния път, за да освободи душата от страданията.

Празникът бележи края на есента и началото на подготовката за зимата. На този ден стопаните в редица региони организират общоселски курбан за здраве и плодородие с мъжко животно, наричано „Рангелово шиле“. Месото се благославя в храм и се раздава на близки и хора в нужда.

Вярващите се отправят към светеца с молитви за изцеление от болести, закрила от неправди и за укрепване на духовната сила. Към него се отправят и прошения за безопасност при дълъг път. Денят е подходящ за помирение със стари опоненти и за раздаване на милостиня.

На празничната трапеза, около която се събират роднини и съседи, традиционно присъстват варено жито, червено вино, овче месо, специално украсена питка и прясно изпечени баници. При постен ден менюто включва боб, тиквеник, зелеви сарми и ошав. В много райони празникът се свързва и с помен за починалите чрез организиране на задушници.

В народната традиция съществуват и редица ограничения, свързани с Архангеловден. Забранена е тежката физическа работа, както и използването на ножове и други остри предмети. Не бива да се употребява алкохол, нито да се допускат обиди, лъжи и ругатни.

Останалата храна от празничната маса не се изхвърля, а се дава на сиромасите, за да се избегне бедност. Според поверията на този ден не се мие коса, за да не се изгуби трезвата мисъл. 

На 8 ноември своя имен ден отбелязват носителите на имената Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина, Рангел, Райчо, Райна, Галя, Гавраил и техните производни. Тъй като архангелът се възприема като родов закрилник, това е един от най-разпространените именни дни в страната.

Датата е определена и за професионален празник на служителите в Министерството на вътрешните работи. Изборът, направен през 1993 г., е свързан с ролята на Архангел Михаил като пазител на справедливостта, което съответства на обществената мисия на полицията за опазване на реда и сигурността.

Празникът бележи края на есента и началото на подготовката за зимата. На този ден стопаните в редица региони организират общоселски курбан за здраве и плодородие с мъжко животно, наричано „Рангелово шиле“. Месото се благославя в храм и се раздава на близки и хора в нужда.

Вярващите се отправят към светеца с молитви за изцеление от болести, закрила от неправди и за укрепване на духовната сила. Към него се отправят и прошения за безопасност при дълъг път. Денят е подходящ за помирение със стари опоненти и за раздаване на милостиня.

На празничната трапеза, около която се събират роднини и съседи, традиционно присъстват варено жито, червено вино, овче месо, специално украсена питка и прясно изпечени баници. При постен ден менюто включва боб, тиквеник, зелеви сарми и ошав. В много райони празникът се свързва и с помен за починалите чрез организиране на задушници.

В народната традиция съществуват и редица ограничения, свързани с Архангеловден. Забранена е тежката физическа работа, както и използването на ножове и други остри предмети. Не бива да се употребява алкохол, нито да се допускат обиди, лъжи и ругатни.

Останалата храна от празничната маса не се изхвърля, а се дава на сиромасите, за да се избегне бедност. Според поверията на този ден не се мие коса, за да не се изгуби трезвата мисъл. 

На 8 ноември своя имен ден отбелязват носителите на имената Михаил, Михаела, Ангел, Ангелина, Рангел, Райчо, Райна, Галя, Гавраил и техните производни. Тъй като архангелът се възприема като родов закрилник, това е един от най-разпространените именни дни в страната.

Датата е определена и за професионален празник на служителите в Министерството на вътрешните работи. Изборът, направен през 1993 г., е свързан с ролята на Архангел Михаил като пазител на справедливостта, което съответства на обществената мисия на полицията за опазване на реда и сигурността.

Ангел Лерински бил българин от град Лерин (днес Флорина в Гърция). За този Христов мъченик се знае твърде малко. Роден през 1732 г., той от малък бил закърмен с вярата в Иисус Христос. Когато станал на 18 години, мюсюлмани се опитали да го примамят да приеме исляма. Но Ангел, макар и твърде млад, не се поддал на изкушението и решително отказал. Заради своята смелост и неотстъпчивост той понесъл редица мъчения и гаври. Свидетел на подвига му в град Битоля бил тамошният гръцки владика, който после описал мъжеството му и умните отговори, които Ангел давал пред съда. Понеже мъдро и твърдо защитил своята християнска вяра и изобличил опитите да му наложат мюсюлманството, Ангел бил обезглавен едва 18-годишен през 1750 г.