Православните християни почитат днес  паметта на свети великомъченик Димитър Солунски.

Той бил родом от Солун и живял в края на трети и началото на четвърти век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. 

В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от десети век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.

Според народния календар днес е Димитровден. Той  е сред значимите есенни празници и се свързва с настъпването на зимата.

„Свети Димитър зима носи, а Свети Георги лято води“, гласи популярна народна поговорка.

Според поверието от бялата брада на светеца падат първите снежинки. В нощта срещу празника пък небето се отваря, а някои вярвания свързват момента с появата на заровени съкровища.

В миналото Димитровден бил важна дата за стопанския живот. С него приключвал периодът на наемане на сезонни работници, включително овчари, говедари и ратаи. Извършвали се разплащанията за труда им и започвало договарянето за следващата година.

Празникът бил свързан и с подготовката за зимата. Стопаните прибирали земеделските сечива и подготвяли дървата за огрев. В някои райони се следяло кой ще бъде първият гост в дома на Димитровден, тъй като според поверието от него зависело каква ще бъде идващата година.

На празничната трапеза традиционно се слагат ястия с овче месо, петел, пита и сезонни зеленчуци.

На Димитровден имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Димка, Митко, Митка, Митьо, Драгомир, Драган, Митра, Митрана и сродни имена.