Над 650 собственици на семейни аптеки в България приеха декларация за бъдещето на лекарствоснабдяването и призоваха за национален анализ на аптечната мрежа, защита на достъпа до лекарства и равнопоставена среда за различните модели аптеки. Представители на фармацевтичната индустрия, търговията на едро и аптечния сектор приеха обща декларация „Екосистемата на бъдещето: баланс, достъп и устойчивост“ по време на 14-ата есенна конференция, проведена в Свети Влас.
Документът очертава конкретни предложения към Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Народното събрание и поставя в центъра на бъдещата фармацевтична политика пациента и реалния му достъп до лекарствена терапия.
Сред основните искания са от 15% на 25% увеличение на възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК, съкращаване на сроковете за разплащане с аптеките до 14 дни, национален анализ на аптечната мрежа и механизъм за подкрепа на аптеките в малки, отдалечени и труднодостъпни населени места.
„Устойчивото лекарствоснабдяване е обща отговорност на всички по веригата. В центъра обаче стои пациентът. Достъпът до лечение зависи от сигурността на доставките, устойчивостта на аптечната мрежа и възможността фармацевтът да изпълнява пълноценно своята професионална роля. Бъдещето на сектора трябва да се определя от способността на цялата система да работи ефективно, конкурентно и в интерес на пациента“, коментира Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет от магистър-фармацевти, собственици на семейни аптеки.
В рамките на конференцията се проведе кръглата маса „Аптека 2030 България: приоритети за развитие на сектора до 2030 г.“, модерирана от Аделина Любенова.
В дискусията участваха собственици на аптеки, представители на индустрията, фармацевтични експерти и представители на академичната общност. Сред поставените за обсъждане проблеми бяха недостигът на кадри и лекарства, намаляващата рентабилност, административната тежест, нелоялната конкуренция и липсата на дългосрочна държавна политика.
Представена беше и ключовата тема „Аптеката на бъдещето 2030: европейските регулации като двигател на промяната“, която постави във фокуса европейската фармацевтична реформа, Critical Medicines Act, European Health Data Space, лекарствената сигурност, изкуствения интелект и дигитализацията, новите фармацевтични услуги, семейните и независимите аптеки и необходимостта от национална визия „Аптека 2030 България“. Сред лекторите бяха проф. Генка Петрова и проф. Татяна Бенишева.
Един от конкретните ангажименти, за които участниците настояват пред институциите, е увеличение от 15% на 25% на възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК.
Според приетата декларация увеличението е необходимо за актуализиране на заплащането на аптечната дейност и отчитане на реалните разходи, свързани с изпълнението на рецепти по линия на задължителното здравно осигуряване.
Сред тях са разходите за дигитализация и информационни системи, административните изисквания, обработката на електронни рецепти, съхранението и управлението на лекарствените наличности и професионалната дейност и отговорност на магистър-фармацевта.
„Ако искаме устойчива аптечна мрежа, трябва да има предвидим модел за нейното финансиране. Искането за увеличение цели да създаде по-устойчива основа за функционирането на аптеките и да не допуска задълбочаване на различията в достъпа до лекарства между отделните региони“, посочи Аделина Любенова.
Участниците предлагат и механизъм за периодичен преглед на размера на възнаграждението, който да отчита реалните разходи и промените в икономическата среда.
Втората конкретна мярка е съкращаване на сроковете за разплащане с аптеките до 14 дни.
В декларацията се посочва, че предвидимият паричен поток е от особено значение за независимите и семейните аптеки, които ежедневно осигуряват лекарства на здравноосигурените лица.
„Независимите и семейните аптеки не следва системно да финансират публичното лекарствоснабдяване със собствени средства. Срокът за разплащане има пряко значение за тяхната устойчивост и за възможността им ежедневно да поддържат необходимите лекарствени наличности“, заяви Любенова.
Участниците в конференцията настояват Министерството на здравеопазването да изготви национален анализ на аптечната мрежа, който да покаже регионалните различия в достъпа до аптеки и лекарствени продукти.
Предлага се да бъдат проследявани районите с недостатъчно аптечно покритие, населените места без аптека и промените в аптечната мрежа.
На базата на анализа декларацията предлага да бъде създаден механизъм за подкрепа на аптеките в малки, отдалечени и труднодостъпни населени места, както и там, където аптеката изпълнява функция от обществен интерес.
Предлага се и постоянна работна група за устойчивост на аптечната мрежа с участието на институциите и представители на аптечния сектор.
Декларацията защитава модел на аптечна система, в която място имат независимите аптеки, регионалните структури и аптечните вериги.
Участниците подчертават значението на семейните и независимите аптеки, които в редица населени места са важен, а понякога и единствен достъпен пункт за получаване на лекарствена терапия и професионална фармацевтична консултация.
„Необходимо е развитието на сектора да бъде основано на баланс, а не на прекомерна концентрация. Нашата цел не е да защитим отделен бизнес модел. Целта е устойчива аптечна мрежа, професионална роля на фармацевта и право на всеки пациент на навременен и равнопоставен достъп до лечение“, заяви Аделина Любенова.
Участниците призовават Народното събрание бъдещите законодателни промени в лекарствоснабдяването да бъдат приемани след реална оценка на въздействието върху пациентите, аптеките, фармацевтите и конкуренцията в сектора.
Отделен акцент в декларацията е поставен върху дигитализацията. Семейните аптеки в България подкрепят ускоряването ѝ, но настояват всяка нова електронна система да бъде въвеждана след реално тестване с участието на фармацевти и аптеки.
Сред конкретните предложения са единни стандарти за обмен на данни, съвместимост между системите, минимизиране на двойното въвеждане на информация, ясни процедури при технически сривове и бързо отстраняване на системни грешки.
„Една дигитална реформа е успешна, когато работи безпроблемно за пациента и професионалиста. Технологиите трябва да свързват участниците в системата и да улесняват достъпа до лечение, без да създават нови административни бариери за аптеките“, коментира Любенова.
В декларацията се поставя и въпросът за развитието на фармацевтичната грижа като част от съвременната здравна система.
Участниците призовават институциите да разработят модел, чрез който конкретни професионални фармацевтични дейности с доказуема полза за пациента да могат да бъдат ясно дефинирани, измервани и финансирани.
Към Министерството на финансите е отправен призив при планирането на публичните разходи за лекарства да се отчита ресурсът, необходим за тяхното сигурно, професионално и устойчиво достигане до пациента, както и въздействието на бъдещите промени върху аптечната мрежа и особено върху малките и независимите аптеки.
Приетата декларация очертава визия за система, в която лекарствата са достъпни там, където са необходими, независимите аптеки могат да бъдат устойчиви, аптечните вериги развиват иновации, фармацевтът има пълноценна професионална роля, търговците на едро гарантират сигурността на доставките, а дигиталните технологии свързват участниците.
Участниците призовават компетентните институции да приемат декларацията като основа за конкретен институционален диалог и последващи действия, насочени към устойчивостта на аптечната мрежа, равнопоставената регулаторна среда, развитието на фармацевтичната грижа и реалното участие на сектора при подготовката на нормативни и дигитални промени.
„Бъдещето не е в концентрацията. Бъдещето е в екосистемата. Силната здравна система е тази, в която добре свързаните участници създават повече стойност за пациента, отколкото всеки от тях би могъл да създаде сам“, обобщи Аделина Любенова.