Лечението на рака на белия дроб все по-често се определя не само от вида и стадия на заболяването, а от конкретните генетични характеристики на тумора. Това е един от основните изводи от Световната конференция за рак на белия дроб WCLC 2026 в Сеул, Южна Корея, където присъства д-р Антоанета Томова от Комплексен онкологичен център-Пловдив.

„Вече говорим не просто за рак на белия дроб, а за различни заболявания, които имат свои генетични особености и изискват различен подход. Колкото повече знаем за конкретния тумор, толкова по-точно можем да изберем лечението. Подобни форуми са изключително полезни, защото се събират специалисти от целия свят и се обменят буквално последните факти и методи за лечения“, обяснява д-р Томова.

Сред най-значимите данни са резултатите при пациенти с промяна в гена EGFR, който участва в контрола на растежа и деленето на клетките. Когато в него настъпят определени изменения, те могат да стимулират развитието на тумора и едновременно с това да се превърнат в конкретна мишена за лечение. При пациенти с такава промяна и оперативно отстранен тумор 74% от получилите таргетна терапия са живи осем години след операцията спрямо 58% в контролната група. Това показва защо генетичното изследване има значение още в ранните стадии на заболяването.

Нови възможности се очертават и при промени в HER2, ген, който също участва в растежа на клетките и при определени изменения може да подпомогне развитието на рака. При пациенти с такава мутация таргетна терапия задържа заболяването без прогресия средно 14,3 месеца спрямо 8,3 месеца при стандартното лечение. При промяна в друг ген, ROS1, ново лекарство показва отговор при 94% от пациентите, като особено силни са резултатите при разпространение на заболяването в мозъка.

Именно това е смисълът на таргетната терапия. За разлика от лечението, което въздейства по-общо върху бързо делящите се клетки, тя е насочена към конкретна молекулярна особеност на тумора.

„Това е причината молекулярната диагностика да става толкова важна. Чрез нея търсим специфичните промени в тумора, които могат да ни покажат кое лечение има най-голям шанс да бъде ефективно“, посочва д-р Томова.

Конгресът даде и важен отговор на въпроса кога повече лечение не означава по-добро лечение. При определена група пациенти добавянето на още едно противотуморно лекарство към имунотерапията не удължава значимо живота, но увеличава тежките нежелани реакции. Друго проучване показва, че допълнителното облъчване или операция след постигнат контрол на метастатично заболяване с имунотерапия също не подобрява преживяемостта.

Съществена промяна се очертава и при дребноклетъчния рак на белия дроб. Нови данни показват, че при подходящи пациенти редовното проследяване на мозъка с магнитен резонанс може да бъде алтернатива на профилактичното облъчване и да намали неблагоприятните ефекти върху паметта и мисловните функции. При повторна поява на заболяването нов клас лекарства също показва по-добра преживяемост спрямо досегашната стандартна терапия.

„Посоката е ясна. Не търсим най-много лечение, а най-точното лечение за конкретния пациент. За това са необходими прецизна диагностика, правилно проследяване и избор на терапия според биологията на заболяването“, обобщава д-р Томова.