Православните християни празнувът днес  Въздвижение на светия Кръст Христов.

Празникът Въздвижение на светия Кръст, наричан Кръстовден, е един от четирите празници през годината, посветени на Христовия кръст: Кръстопоклонна неделя (третата от Великия пост), Велики петък, 1 август и 14 септември.

Християните почитаме светия Кръст, защото той е бил, образно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество. Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна смърт, а след смъртта и възкресението на Спасителя той става символ на победата над смъртта и на надеждата за вечен живот с Бога. С кръста се извършват всички богослужения и се дава Божия благодат на вярващите, затова го носим на гърдите си и го пазим като скъпо съкровище, дори да е направен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.

Днешният празник Въздвижение на светия Кръст е установен във връзка с три събития в живота на Христовата църква: чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на Христовия кръст на Голгота, връщането на Неговия кръст от персийски плен.

Първото събитие е от октомври 312 г. Константин потеглил на битка срещу съперника си Максенций и Бог му помогнал: императорът видял на небето сияещ кръст и над него надпис: "С това ще победиш!". Наистина той удържал победа и постепенно се привързал към вярата в Христос. Преди него и майка му Елена станала християнка.

След години света Елена отишла в Йерусалим и там посетила местата, където живял и пострадал Спасителят. Така бил намерен и самият Христов кръст, зарит в земята. Тогава Йерусалимският архиепископ Макарий издигнал високо кръста, за да може многобройният народ да го види и да му се поклони. Това станало в 326 г. и оттук води началото си, и името си този празник.

На този ден се спазва строг пост.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Има едно място в България, към което всяка година в нощта срещу 14 септември, когато православната църква чества Кръстовден - Въздвижение на Светия кръст Господен, се стичат хиляди вярващи. Кръстова гора. Комплексът е разположен сред красива гора в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив. Местността привлича поклонниците с преданието, че там е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те са свързани с кръста от Голгота и чудото на изцелението. Откакто на родопския връх се пази и частица от Божия кръст, мястото се прочу и в други държави.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Имен ден: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.