Половин век след последната си самостоятелна изложба в родния Пловдив (1976, Стария град) художникът Атанас Пацев (1926 – 1999) „се завръща“ с голяма своя експозиция, представяща основните направления в неуморните му естетически и духовни търсения в изкуството. Неговите картини изпълват голямото пространство на Зала „2019“ на ул. „Гладстон“ 32 и могат да се видят до 30 август. Те са подбрани изцяло от частни колекции, знакови произведения са предоставили и наследниците му.

Изложбата „Преодоляване на гравитацията. Атанас Пацев – 100 години от рождението“ е кураторски проект на изкуствоведа Красимир Илиев и е подготвена специално за тази зала. Организира се с подкрепата на Градска художествена галерия - Пловдив. Аранжирането ѝ е дело на д-р Пламен Петров, също изследвал професионално творчеството на артиста. 
Спомени за необикновения си родственик споделиха негови близки, пристигнали да видят изложбата. Сред тях бяха дъщерята на художника Мирена Пацева – Момова със семейството си и племеницата му Мая Бучкова.    
За новите поколения художници и ценители Атанас Пацев е откритие. А специалистите го преоткриват. Освен пластическото наследство, което е оставил след себе си, Пацев е дал и ключа за неговото декодиране. Драматични размисли за изкуството и своето място в него той е записал в многобройните си тетрадки и дневници, на които се опират задълбочените изследователи. Публиката също може да се запознае с някои от мислите на художника, изписани на стените в изложбената зала, и да се убеди, че за него: “…Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отвор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще – това са безсмислени въпроси.“ Атанас Пацев,  Дневници, 20 октомври 1981, Тетрадка № 7
Едва 18-годишен той е участник в партизанското движение. Пацев е от художниците с „партиен билет“, но както и Жендов, например, е недолюбван от тогавашната власт, посочва Пламен Петров: „Животът му е всъщност една безкрайна борба със системата, в която живее. Неговите занимания, които провокират политическия разговор и напрежението около творчеството му, започват още в края на 60-те години на XX века и са свързани с голямата тема, която го занимава – за безтегловността и гравитацията. Партията някак си провижда в това ирония – че обществото е изпаднало в накаква безтегловност. Всъщност безтегловността занимава Пацев на философско ниво, извън действителната му критика към този социалистически псевдореализъм, в който той отказва да влезе“. Обобщението на специалистите е, че Пацев е истинско европейско присъствие в историята на българското изкуство от втората половина на XX век.
Изложбата е с вход свободен.