Апелативен съд – Пловдив потвърди отказа на окръжните магистрати да промени в по-лека мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета  спрямо А. А. и го остави в ареста.

Срещу него са повдигнати обвинения за отвличане на жена му и едно от децата му от Кризисен център, за противозаконното им лишаване от свобода, за нанасяне на телесна повреда на пострадалата и за закана за убийство в условията на домашно насилие. За всяко от тези престъпления законът предвижда наказание „лишаване от свобода“.

Апелативният съд не сподели виждането на защитата за недостатъчна доказателствена обезпеченост на обвиненията, като посочи доказателствени материали, които обосновават изискуемото предположение за участие на обвиняемия в инкриминираните престъпления. Не прие и аргументите за липсваща опасност за извършване на престъпление и укриване при смекчаване на мярката му за неотклонение. Обърна внимание, че сторените посегателства разкриват забележителна тежест; изпълнението им е свързано с разнообразна принуда, включваща и гавра по отношение на една от жертвите; демонстрират безчовечност към ближните на дееца, причинили са им продължителни страдания, а разгледани в контекста на предходното осъждане на жалбоподателя (в Кралство Белгия) за тежка телесна повреда и заплашване в условията на домашно насилие, очертават престъпен модел. Обобщи, че поради това е висока вероятността от извършване на престъпление със сходна квалификация при живот на свобода. Що се отнася до опасността от укриване, според съда тя следва от факта на обявяването му за общодържавно издирване, последвало безуспешните потърсвания на неговите адреси в България, а също от възможностите за организиране на живот зад граница с нерегистрирано местонахождение. В този смисъл искането за „домашен арест“ беше оставено без уважение като неоснователно.

Определението на апелативния съд не подлежи на обжалване и протест.