Мирзакарим Норбеков често разказва в своите беседи, че ако трябва да разкрие тайната на своя успех с едно изречение е, че всичко, което е постигнал в живота си, е благодарение на благословията на своите родители.

До нея обаче той стига по трудния път. В детските и младежките си години признава, че е бил истинско изпитание за майка си и баща си. Дори нарича себе си „същинско изчадие“, защото е правел всичко, което едно дете не бива да причинява на родителите си. Бил е буен, непокорен. „В детството си бях същинско изчадие на ада за моите родители. Бях хулиган. Бях много лош. Но такива деца не трябва да има в природата. Такъв бях аз. Всичко, което не трябва да се прави по отношение на родителите, го правих“, сподели мастера. Той разказа, че когато бил 16-годишен, след като майка му се е скарала, той напуска дома си. Не се обръща назад. Родителите му повече от година и половина не знаели къде е той и дали е жив. Майка му непрестанно го търсела, а болката и тревогата й не я напускали.

„Мама е плакала. Понякога са я засичали около реката и ме е търсила, а през зимата, когато тя е пресъхвала, е ходила, за да търси костите ми. Мама и татко не са знаели дали съм жив повече от година и половина“, разказва той.

Оказва се в безизходица – сред пустиня, на строителна площадка, където се изграждат жилища. Имало няколко вагона, трактори и комбайни. „Аз бях с летни дрехи, бос и се оказах в капан. На обекта имаше охрана – старец с останали няколко бели зъба, който получаваше доставка на хляб и чай веднъж седмично. И този старец ми говореше, че съм подлец, че такива хора като мен не трябва да живеят, защото съм зарязал майка си и баща си. Аз исках да си ходя, но къде да отида – по летни дрехи и джапанки. Дори мечтаех да си отиде, за да млъкне. Цяла зима живеех във вагон, а той ме поучаваше“, споделя Мирзакарим Санакулович. Думите на стареца обаче започнали да проникват в съзнанието му и разбрал, че вината му е в болката, която е причинил на близките си.

Когато се прибрал, решил, че трябва да поправи грешката си. „Дори родителите да ми казваха нещо, което не ми хареса, се съгласявах, за да не им е болно. По този начин те започнаха да ме обичат повече от останалите ми братя и сестри. А те, когато имаше разговори с родителите ми, ставаха и си тръгваха. Аз също исках да си тръгна, защото не ми беше интересно всичко, което говореха татко или мама, но си спомнях стареца. Спомнях си, че година и половина съм ги измъчвал и са проливали сълзи. Сядах, заставях се да стоя и слушам. Всичко, което в живота съм постигнал, е благодарение на молитвата на моя баща и на майка ми. Така станах от всичките ми братя и сестри най-успешният“, каза Мирзакарим Норбеков. Той допълни, че с годините са имали необикновена близост, грижил се за родителите си, опитвал се е не просто да се отплати, а да заслужи доверието и любовта им.  

„И когато баща ми умираше, той ме остави до себе си заедно със съпругата ми и своя племенник. Тогава го прегърнах, галех го по гърба и седейки, той издъхна. Значи, аз съм заслужил това доверие. Не. Аз се опитах да го заслужа. Преди да си отиде той ме погали по главата 2-3 минути и ми каза: „Благодаря ти! Благодарение на теб живях толкова години“. А аз именно благодарение на това постигнах всичко днес – благодарение на моите родители и тяхната благословия“, заяви мастера. Според него това е най-ценният му дар в живота. И не скри, че преди той е ревнувал баща си и майка си от братята и сестрите си. „Но когато мама живееше у нас, казвах на сестрите ми: „Мама тъгува за вас, заповядайте! Поне за седмица.“ А те винаги имаха причини, за да откажат“, с тъга споделя Норбеков.

По време на похода, организиран от издателя Жана Иванова и нейния екип, Мирзакарим Норбеков коментира, че днес хората търсят тайни знания, сложни практики и методи за успех, а най-истинската е благословията на родителите. Според него човек, който има силата да поиска прошка, да проявява уважение, да се грижи за родителите си и да заслужи тяхната молитва, получава сили, които не могат да бъдат заменени или купени с нищо друго.

В последната си лекция пред десетките свои ученици Мирзакарим Норбеков разказа и за откриването на наставници в живота, които носят Божествените послания. Той даде примери за таваджу – суфийски термин, който означава фокусиране и концентрация към Бог или към духовен наставник. Според Норбеков акцентът е върху предаването на духовна енергия, благословия или „светлина“ от учител към ученик, което според него може да доведе до вътрешно пробуждане. По думите му това се случва, когато ученикът е духовно подготвен да приеме това състояние. „Таваджу не се дава, а се взима. Наставникът го дава, а ученикът трябва да го вземе“, обясни Мастерът.

По време на похода акад. Норбеков се срещна с десетки последователи, които отправяха въпроси, свързани с ключовете за формулиране на цели, с избора на бизнес и развитието му, с планиране на времето, както и от личен характер.

Мирзакарим Норбеков е академик, доктор по психология, доктор по философия в медицината, писател, пътешественик, спортист, притежател на черен колан (3 дан) по карате Киокушин. Автор на уникална учебно-оздравителна методика, която връща на милиони хора радостта от здравия и пълноценен живот.