Православните християни в България почитат днес  паметта на свети мъченик Атиноген и на учениците му и на Йоан Търновски

Атиноген бил християнин от област Севастия в Армения (тогава, а днес Сивас в Централен Анадол, Турция). Начетен в истините на вярата в Иисус Христос, той с голямо усърдие живеел според правилата на вярата, а също и поучавал народа, като го облагородявал и водил към спасение и вечен живот.

Затова в края на трети век бил поставен за епископ на град Пидахтои. Но скоро по времето на Диоклетиан съимператорът му Максимиан (родом от Сирмиум, сега Сремски Карловци в Сърбия) започнал из цялата империя голямо гонение срещу християните заради отказа им да се покланят на императора като на божество.

Атиноген и още десет негови ученици във вярата решително отказали да се кланят на образа на самодържеца. Затова по заповед на местния управител Филомарх те били заловени, жестоко измъчвани и накрая ги обезглавили. Това станало на 16 юли 305 г. Техният пример въодушевил останалите християни и те запазили паметта им като смели изповедници на Христовата вяра и закрилници на вярващите. На св. Атиноген се приписва авторството на древния вечерен химн "Свете тихий".

Почита се паметта на  вета мъченица Юлия девица. Имен ден празнуват всички, които носят имената Юлия, Юлиян, Юлияна и Юли.

Легендата разказва, че светицата е родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но, когато персийците покорили града, те отвлекли много хора. Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но тя не се отрекла от Христос. Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, попада на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости - мъчителите й решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата. На кръста Юлия предала Богу душата си. Това станало през ІV век.

На този ден вярващите ходят на църква, палят свещ за здраве и отправят молитви за закрила и сила в трудни моменти. Според традицията е хубаво да се направи добро дело или да се помогне на човек в нужда в чест на светицата, която е пример за милосърдие и вярност към християнската вяра. В някои семейства се приготвя празнична трапеза и се събират близки и приятели за имен ден.

Смята се, че не бива да се влиза в спорове и конфликти, защото те могат да донесат дълготрайно неразбирателство. Народното вярване е на такъв ден да не се изричат лоши думи, клетви и обиди, за да не се върнат като нещастие. Денят е подходящ за смирение и благодарност, затова се избягват завистта и недоброжелателността. В някои райони хората избягвали тежката физическа работа, ако тя не била наложителна, и посвещавали повече време на молитва и семейството.

 Имен ден празнуват всички, които носят имената Юлия, Юлиян, Юлияна и Юли.

Днес се почита и подвига на свети мъченик Йоан Търновски. Роден в християнско семейство в град Осман пазар (сега Омуртаг), като юноша той останал сирак и отишъл да работи в Търново. Там за някакво нарушение бил хвърлен в затвора и за да се избави, склонил да приеме исляма. Скоро обаче терзанията на съвестта му го накарали да се откаже и да заяви, че е християнин. Но такова отстъпничество се наказвало със смърт. Бил жестоко мъчен и същевременно увещаван да остане в мюсюлманската вяра. Йоан понесъл всички изтезания и повече не се отказал от вярата си в Иисус Христос. Затова на 16 юли 1822 г. бил обесен в Търново. Не е известно къде е положено тялото му.