По покана на Градска художествена галерия - Пловдив от 12 юни до 2 юли пловдивската публика има изключителния шанс да види първа събрани в една изложба 90 живописни творби от художника Румен Гашаров, който на 22 май навръши 90 години. С логистичното съдействие на Съюза на българските художници картините са предоставени от 17 галерии от цяла България, както и от частни колекционери. Изложбата се откри в Зала “2019” на ул. “Гладстон” 32 и сред първите ѝ посетители беше известният писател Георги Господинов, който познава и цени характерния стил на автора. Защо първо в Пловдив - отговор дава биографията на Румен Гашаров, който е роден в града. А неговият род води началото си от съседна Перущица. От името на художника благодарности към председателя на СБХ Любен Генов и към Илиян Лалев, аранжирал произведенията, поднесе съпругата му Таня Гашарова. Тя огласи и дарителския жест, който прочутият художник прави. Той подарява на пловдивската галерия голямата си картина “Хроника на рода Гашар”, която сам описва така:
”Най-отгоре в картината съм нарисувал семейството на прадядо ми Атанас. Отляво е красивата ми баба Елена, която е свирела на мандолина, обличала се е много красиво. Починала е съвсем млада - само на 20 години. Отдясно е дядо ми Никола. Бил е дългогодишен редактор на „Пловдивски общински вестник“ и, както пише Никола Алваджиев, той „превръща вестника от един малотиражен служебен печатен орган в малка енциклопедия, която е и ще си остане най-ценното помагало-справочник, извор на сведения и данни за всеки, който работи върху историята на Пловдив.“
Разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета, баклавата, малебито или бялото сладко, сложено във вода - това са важни за мен спомени от детството. По-късно съм се опитал този свят от спомените да продължи съществуването си в света на изкуството. В центъра на картината е сватбата на моите родители Невена и Александър и накрая - математикът вдясно е брат ми Никола, а вляво е моя милост – художникът.”
Директорът на ГХГ - Пловдив изкуствоведът Красимир Линков обобщава: “Идеализацията на тези безкрайни образи от детските спомени и ежедневието превръща очевидните неща в своеобразна „народна“ философия, занимаваща се с темите на времето по начин, който няма да намерим в науката. Това изкуство се отличава с изобилие от обикновени сюжети, познати герои, изящни детайли, многозначителни акценти, декоративно стилизиране, едноплановост, чистота и звучност на колорита, експеримент с формата, но не и със съдържанието. Сирак Скитник би казал, че неговата искреност има цената на изповед. Аз добавям – в нея има поетизиране на бита, носталгия по отминалото време, идеализация на „малкия свят“ и любов към човека.  Мисля, че това е един от начините да се съхрани така нареченото „родно“ в така нареченото „развито общество“.”
В едно телевизионно интервю Румен Гашаров казва за своя подход при подбора на сюжетите и начина на тяхното представяне като търсене на “хубостта на обикновените неща”. Които всъщност са нещата от живота на всеки българин. 
През октомври тази година и софийската публика ще може да се потопи в атмосферата на изложбата “90 години - 90 картини”.