На 5 юни 2026 г., по повод Световния ден на околната среда, в Аграрния университет – Пловдив се проведе инициативата КЛИМАТОН, която събра учени, експерти и ученици в обща мисия – търсене на решения за климатичните предизвикателства и повишаване на ангажираността към опазването на околната среда.

Събитието се реализира съвместно от Аграрен университет – Пловдив, РИОСВ – Пловдив и СНЦ „Зелени Балкани“  и е част от международния научноизследователски проект ARCADIA, финансиран по програма „Хоризонт Европа“. Проектът ARCADIA има за цел да подпомага регионите и общностите в адаптацията към климатичните промени чрез прилагане на природосъобразни решения, разработване на оценки на климатичния риск и въвеждане на иновативни подходи в управлението на водните ресурси, горските екосистеми и градската среда. Особен акцент е поставен върху подкрепата на уязвими социални групи и ускоряване на прехода към устойчиви, нисковъглеродни модели на развитие в европейските региони, включително област Пловдив, която е част от изпълнението на проекта, а община Карлово е определена като пилотна територия за прилагане на природосъобразни мерки.

Официалното откриване на форума направи проф. Димо Атанасов, заместник-ректор на Аграрен университет – Пловдив, който приветства участниците и изрази удовлетворението си от активното присъствие на толкова много млади хора, избрали да отбележат Световния ден на околната среда с интерес към науката и природата.

„Вече повече от три десетилетия Аграрният университет подготвя специалисти в областта на екологията и опазването на околната среда. Тук създадохме една от първите екоферми в България – място, където и днес се раждат устойчиви и природосъобразни решения за земеделието. Природата не говори с думи, но непрекъснато ни изпраща послания. Радвам се, че вие сте поколение, което умее да ги чува, разбира и превръща в действия“, обърна се към учениците проф. Атанасов.

Координаторът на проект ARCADIA проф. Владислав Попов представи ролята на природосъобразните решения като ключов инструмент за адаптация към климатичните промени.

„Климатичните предизвикателства вече не са прогноза за бъдещето – те са част от ежедневието ни. Затова адаптацията изисква нов начин на мислене и нов подход към управлението на природните ресурси. Решенията често са около нас – повече зелени пространства в градовете, разумно използване на дъждовната вода, възстановяване на екосистемите и устойчиво управление на земеделските земи. Опазването на околната среда не е задача само на институциите. То е споделена отговорност, в която всеки има своята роля“, подчерта проф. Попов.

Милослава Михайлова, пиар на РИОСВ – Пловдив също поздрави участниците от името на екипа на пловдивската екоинспекция: „Днес сте в пространство, в което науката среща младостта, а идеите се превръщат в действия. Темата, която ни събира, е една от най-важните за нашето време – климатът и начините, по които можем да се отнасяме по-отговорно към природата около нас. Всеки въпрос, на който ще търсите отговор, всяка идея, която ще споделите и всяко малко лично обещание към природата имат значение. Именно от такива стъпки започва изграждането на по-здравословна и устойчива среда за всички ни“.

В инициативата участваха ученици от 5-ти до 11-ти клас от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Пловдив, СУ „Св. Константин-Кирил Философ“ – Пловдив и СУ „Васил Левски“ – Карлово, както и студенти от специалност „География, технологии и предприемачество“ от Пловдивския университет и техните преподаватели. Програмата започна с вдъхновяващи научни презентации, насочени към младата аудитория, представени от доц. Дафинка Иванова на тема „Климатичните промени и нашето бъдеще“ и от гл. ас. д-р Градимир Градев на тема „Белият щъркел – зимуване, миграция и климат“, които поставиха акцент върху връзката между климатичните процеси, селското стопанство, биоразнообразието и човешката дейност.

След това учениците се включиха в „Климатичен куиз“, който провокира бързо мислене и знания по теми, свързани с глобалното затопляне и климатичните промени, както и в „Работилница за бъдеще“, в която всеки участник формулира, записа и сподели с останалите участници свое лично обещание или послание към природата:

„Майко Природа, ти ни даваш живот, красота и дом.  Ще те пазим чиста и жива, защото от теб зависи бъдещето на всеки един от нас!“

„Скъпа Природо, ти на даваш живот, а ние ще ти дадем грижа и защита.“

„Чиста природа – щастливо бъдеще.“

Един от най-впечатляващите акценти в програмата беше изложбата на ученическите творчески проекти. Младежите представиха оригинални постери, презентации, есета и макети, посветени на устойчивото бъдеще и климатичните предизвикателства. Особено внимание привлече детайлният макет „Чиста енергия“, изработен от учениците от СУ „Св. Константин-Кирил Философ“. В продължение на седмици целият клас е работил по проекта извън учебните занятия, използвайки предимно рециклирани материали. Макетът представя модерен град, в който възобновяемите енергийни източници са интегрирани разумно и в хармония с природата – слънчеви панели върху сградите, добре планирани зелени площи и вятърни генератори, разположени подходящо върху покривите на сградите.

Студентите от Пловдивския университет също се включиха активно, представяйки колекция от изключително реалистични модели на животни и растения, изработени от рециклирани материали. Експозицията привлече вниманието на участниците с оригиналния си поглед към опазването на биоразнообразието и повторното използване на отпадъци.

Силно емоционален момент предизвикаха и учениците от Хуманитарната гимназия, които представиха авторски стихотворения под общото заглавие „Писма от природата към човека“. Чрез поезията младите автори дадоха глас на природата и отправиха послание за отговорност, грижа и съпричастност към света, който споделяме.

„Аз съм гората, реката, морето,

птицата малка под синьо небе.

Пиша ти бавно с тъга във сърцето:

„Защо нараняваш света около теб?

Димът задушава небето красиво,

боклуци плуват в реките ми пак.

Дървета изчезват – било е зелено,

а днес се превръща във пустош и мрак…“

Ако в залата учениците научиха как климатът променя света, то сред опитните полета на университета те видяха как науката търси решения. Работилницата „Климат и почвено здраве“ и посещението на лабораториите и експерименталните бази превърнаха деня в истинско пътешествие из света на устойчивото земеделие. Сред ароматите на етеричномаслени култури и лечебни билки младите хора научиха как природните ресурси могат да бъдат използвани разумно и отговорно. Голямо впечатление им направи и срещата с различните видове почви, чиито свойства изследваха не само като бъдещи учени, но и като творци – рисувайки с естествени цветове, извлечени от самата земя. Това бе един от онези уроци, които не се преподават от учебник, а се преживяват.

Един от най-емоционалните моменти на КЛИМАТОН бе символичният акт на засаждане на дървета, при който всяко от трите училища засади свое дърво на територията на университета. Дърветата бяха обозначени с табели с имената на училищата и ще останат жив знак за ангажимента на младите хора към природата. Учениците ще имат възможност да следят развитието им във времето и да се грижат за тях, превръщайки инициативата в дългосрочен пример за отговорност и устойчиво мислене.

Засадените дървета, написаните обещания към природата, научните знания и творческите идеи превърнаха КЛИМАТОН в много повече от еднодневна инициатива. Той се превърна в доказателство, че когато науката, образованието и младите хора работят заедно, климатичните предизвикателства могат да бъдат посрещнати не със страх, а със знание, отговорност и желание за действие. Именно в това се крие надеждата за едно по-устойчиво бъдеще.