В катедра „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ на Университет по хранителни технологии- Пловдив се развиват истински професионалисти, които не просто приготвят храна, а изследват, съхраняват и преосмислят българската гастрономическа идентичност. Сред тях е и докторантът шеф Петър Атанасов. Той е професионалист, чиято научна и творческа работа е посветена на ферментиралите млечни продукти, регионалната кухня и връзката между традицията и съвременната кулинология, споделя научният ръководител доц. Станков. Научните му интереси обединяват науката за храните, традиционните млечни технологии и модерните гастрономически подходи, с фокус върху автентичните български продукти, локалните суровини и устойчивите кулинарни практики. В своята работа той изследва как ферментационните процеси и традиционните технологии могат да бъдат адаптирани и представени в съвременната ресторантьорска и туристическа среда, без да губят своята идентичност и културна стойност.

Той разказа малко повече за участието си във форума, за професионалния му път и академичното развитие. 

-Г-н Атанасов,  участвахте успешно  в международния кулинарен форум Gourmet Fest Varna 2026,  едно от значимите гастрономически събития у нас. Разкажете подробности за вашето представяне?

-Участието ми в международния кулинарен форум „Gourmet Fest Varna 2026“ беше естествено и дълбоко емоционално продължение на моя 30-годишен професионален път. Всичко започна съвсем спонтанно. След като представих авторско меню в един от водещите ресторанти в София, получих покана от шеф Калоян Колев, който беше впечатлен от концепцията ни и сподели, че търси съмишленици, с които да работим за една голяма кауза – достойното представяне на съвременната българска кухня. Приех предложението, тъй като проекти като този резонират напълно с моята лична и професионална философия: безкомпромисно уважение към българския продукт, подкрепа за малките локални производители и преливане на автентичния вкус в модерни, високотехнологични кулинарни форми. В отговор на поканата с моя ученик и асистент Светльо Александров разработихме дегустационното меню „Българска палитра“ – концепция, изградена изцяло върху продукти с ясен произход. Фокусирахме се върху фермерски млечни продукти, меса от автохтонни български породи, сезонни зеленчуци, диви растения и емблематични за културата ни вкусове. Това не беше просто кулинарна демонстрация, а манифест на българския гастрономически почерк. Всяко ястие бе прецизно проектирано, като сетивно изживяване, подкрепено от локален винен енотечен съпровод, който да подчертае тероарът на продуктите. 

 Стартирахме менюто с фунийка с млечен мус, липов гел и мед. Концепцията тук е елегантна интерпретация и емоционален спомен от детството, тъй като баба ми правеше често попара от липов цвят, сирене и мед. Виненото съчетание, което избрахме е пенливо вино от автохтонния сорт Мискет. Следващото ни предложение беше бяла риба с розетна текстура от печен лук, емулсия от пролетен хрупкав лук, поднесена със свеж Совиньон Блан от Северна България. Последваха оризови възглавнички „Маришки Agrindo“ с тарама хайвер и цитрус, съчетани с неотлежавало, чисто и минерално Шардоне. Завършихме кулинарната увертюра със содена пита на камък, масло, шарена сол и домашна лютеница. Това беше интерактивна демонстрация с огън директно пред госта, а за вино заложихме на характерното Розе от Мавруд. Първото ни предястие беше хрупкава мекица с ферментирало овче сирене от каракачанска порода овце. Композицията включваше нискотемпературен жълтък, ефирен магданозен облак, чеснова инфузия, печени ядки и деликатен билков сос, в комбинация с ароматен Врачански мискет, а след това дойде редът на качамак с емулсия от грах, пушен шаран, маринован шушан и фенел, завършен с печени орехи. Концепцията заложи на ритуално сглобяване на компонентите пред госта, а виненото съчетание беше традиционен Димят с лек, елегантен дъб. За първо основно избрахме свински гърди „Черен ангел“, опушени в сено. Ястието беше допълнено с билкова коричка, копринен картофен крем с кашкавал и трюфел, гратенирани гъби, конфитиран лук и дълбок умами сос от ферментирал лук. Комбинирахме го с мощно червено купажно вино – Мавруд и Рубин. Втората линия в основните ястия беше бавно печено агнешко с жито, спанак и родопска манатарка. Това е една модерна интерпретация на дроб сърма, завършена с класически агнешки сос "жу", поднесена със структурирана Сира. Кулминационния финал беше запазен за съвременна попара с течна сърцевина от кисело мляко и мед. Композицията съчета черешов кисел с кайсиева ракия, ефирен сабайон с роза Дамасцена и хрупкав меренг, завършени с атрактивна демонстрация пред госта. Избрахме благородно десертно вино от Тамянка.

-Тероарът, преоткрива и показва българската идентичност и поглед към бъдещето.

-По време на вечерята отделихме особено внимание на динамиката в залата. Част от ястията се довършваха, сглобяваха или опушваха пред самата публика чрез демонстрации на живо. Това трансформира представянето от чисто кулинарно събитие в дълбоко емоционално и споделено преживяване. За мен ключовата дума в съвременната кулинария е тероар - тази свещена връзка между продукт, земята, локацията, климатичните особености и етнолкултурния сюжет, преплетени в едно. България притежава уникален и специфичен тероар, който се отразява в характера на нашите млечни продукти, диви гъби, меса и вина. Когато готвим с родопска манатарка, дунавска риба или каракачанско сирене, ние не просто съчетаваме съставки, ние разказваме историята на българската земя. 

 Изключително съм щастлив, че сред аудиторията на форума присъстваха млади кулинари, ученици от професионалните гимназии, преподаватели, чуждестранни експерти, както и министърът на образованието. Това придава на събитието допълнителна отговорност. За да има българската гастрономия, младото поколение трябва да види, че българската локална кухня притежава интелектуален капацитет, естетика и потенциал, с които да застане гордо и равностойно на световната сцена. Участието ни в Gourmet Fest Varna 2026 доказа именно това - нашият автентичен вкус вече говори на модерен, международен език.

- С какво успяхте да впечатлите  водещите специалисти, които участваха в него?

-Мисля, че успяхме да впечатлим чуждестранните и местните експерти с две основни неща: дълбокия концептуален замисъл зад всяка чиния и технологичната зрялост, с която презентирахме локалните ни съставки. Водещите специалисти на подобни форуми са виждали всичко в технологично отношение, затова те вече не търсят просто перфектна техника, а търсят смисъл, история и идентичност. Ето кои според мен бяха трите стълба от нашето представяне:

Възраждане на "забравените" български вкусове, като колегите от чужбина бяха очаровани от работата ни с автохтонни продукти като каракачанското овче сирене и дивия сорт маринован шушан. За тях това са напълно непознати, екзотични вкусове, които носят силен суров тероар. Прочитът на традиционната попара и качамака като деструктурирани, модерни десерти и предястия показа, че българската храна може да излезе от битовия си контекст и да се трансформира във fine dining. 

На второ място смятам, че успяхме да създадем очакваният от всички баланс между технология и сетивно изживяване, като тук приложихме  техники като готвене на ниска температура за жълтъка, създаването на аерирани текстури (магданозен облак) и умами соса от ферментирал лук впечатлиха журито със своята прецизност. Но истинският фурор дойде от факта, че тези модерни похвати не бяха самоцелни, а служеха единствено на вкуса, изваждайки на преден план най-добрата версия на българския продукт, без да го маскират. 

Не на последно място трябва да споделя, че важен момент беше интерактивния подход на менюто. Завършването на ястията пред госта, демонстрацията с огън при содената пита на камък, опушването в сено на свинските гърди „Черен ангел“ и сглобяването на десерта на живо превърна презентацията в кулинарен пърформанс. Професионалистите оцениха високо тази динамика, защото тя скъсява дистанцията между готвача и госта и превръща храненето в споделена емоция. Смятам, че високата кулинария днес не се състои в това да копираш френски или японски техники с чужди продукти. Тя се състои в това да приложиш най-високия световен стандарт върху собствената си земя, култура и корени. Когато водещи шеф-готвачи от Европа опитаха нашето меню и видяха в него потенциал за звезда Мишлен, разбрах, че сме постигнали целта си. Този успех не е само мой. Той е доказателство, че когато има синергия между фермерите, кулинарната общност в лицето на шеф Калоян Колев и новата генерация готвачи, българският гастрономически бранд е готов за световната кулинарна карта.

- Защо се насочихте именно към ферментиралите млечни продукти, регионалната кухня и връзката между традицията и съвременната кулинология?

-Насочването ми към ферментиралите млечни продукти, регионалната кухня и синергията между кулинарното наследство и модерната наука не е просто професионален избор, то е моя лична и научна кауза. След 30 години пред печката си дадох сметка, че за да премине българската кухня на следващото ниво, тя има нужда от академична дълбочина, изследване и концептуализация.

Щастлив съм, че открих съмишленици и вдъхновение в лицето на моя академичен ментор и научен ръководител доц. Станко Станков от катедра „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ към Университета по хранителни технологии - Пловдив. Заедно работим върху разбирането, че висшата гастрономия не е самоцелно експериментиране, а точна наука, стъпила върху културна памет и технология. За мен българските ферментирали млечни продукти не са просто храна, те са жива екосистема. Ферментационните процеси улавят специфичния микроклимат, пасищата и бактериалната флора на конкретния регион. В моята дисертационна работа работим с автохтонни суровини от каракачанска порода овце, като се опитваме да привнесем автентичния локален дух на българската земя директно в чинията. Това е най-чистата форма на гастрономически тероар. Заедно с доц. Станков се опитваме да изградим мостът между традиционното знание и съвременната кулинология, като изследваме как тези вековни млечни технологии могат да бъдат адаптирани към модерната ресторантска среда, без да губят своята идентичност. Науката за храните ни дава инструментите да контролираме процесите, а кулинарното изкуство – свободата да ги поднесем по вълнуващ начин. А малки крачки се опитваме да интегрираме занаятчийски продукти от малки ферми и да стимулираме локалната икономика, заедно със съхраняване на биоразнообразието ни. Когато един готвач познава състава на продукта, той може да извлече максимума от него с минимален отпечатък.

-„Българска палитра“ - теорията в практическо действие?

-По време на Gourmet Fest Varna 2026, дегустационното меню „Българска палитра“ всъщност беше практическото и сетивно изражение на моята докторантура. Зад всяка чиния стоеше сериозен технологичен анализ. Съчетахме над 60 кулинарни техники, от традиционна ферментация и опушване, през прецизна нискотемпературна обработка, до модерно емулгиране и контрастно текстуриране. Както доц. Станков сподели по-рано, целта е да постигнем перфектен баланс между кремообразни, хрупкави, свежи и опушени елементи, демонстрирайки високо ниво на контрол над суровината, а най-добрият пример за тази симбиоза между наука, памет и иновация е десертът „Съвременна попара“. Според него тя е дълбок, архетипен български вкусов спомен от детството, който посредством  деструктуриране чрез течна сърцевина от кисело мляко и мед, в комбинация от черешов кисел с кайсиева ракия, ефирен сабайон с роза Дамасцена, карамелизирани орехи и хрупкав меренг пренася храната в друго измерение. 

Това е посоката, в която вярвам: „да имаш корени е равнозначно да имаш криле“. Бъдещето на българската гастрономия принадлежи на тези, които имат смелостта да изследват миналото с умовете си и да го претворяват в бъдеще с ръцете си. 

- Смятате ли, че с годините са позабравени традициите в производството на българските млечни продукти и как може да бъдат адаптирани към съвременните изисквания на потребителите?

-Това е един от най-сложните въпроси, които стоят на кръстопътя между историята и модерния кулинарен мениджмънт. На въпроса ви дали са позабравени традициите - да, до голяма степен бяхме на прага да загубим автентичността им, но добрата новина е, че днес сме свидетели на техния интелектуален ренесанс. През последните десетилетия глобализацията и индустриализацията на хранителния сектор наложиха масови, стандартизирани вкусове. Големите мандри, в стремежа си към дълъг срок на годност и предвидимост, преминаха към закваски с по-нисък киселинен профил и индустриални технологии, които често лишават продукта от неговия специфичен характер. Истинските занаятчийски продукти, онези, които зреят бавно в дървени каци, в кожени мехове (като сиренето в тулум или мях), в глинени съдове, или под влиянието на специфичната микрофлора на даден регион (като зеленото сирене от Черни Вит) останаха изолирани в малки, труднодостъпни планински райони. Те станаха „невидими“ за широкия потребител и за модерната ресторантьорска индустрия. Като докторант в УХТ - Пловдив, моята научна и практическа мисия е именно тук - да покажем как тези занаятчийски традиции могат да бъдат спасени не чрез консервирането им в миналото, а чрез тяхното технологично и гастрономическо адаптиране към съвременната кулинарна действителност. Мисля, че съвременният потребител има напълно нови изисквания, той търси по-леки текстури, по-ниско съдържание на сол, визуална естетика, но същевременно е гладен за автентичност, чист състав (Clean Label) и история зад храната. 

-Какви се трудностите, с който се сблъскват производителите на истински традиционни български млечни продукти и как може да бъдат преодоляни, за да се развива по-успешно този толкова важен отрасъл?

-Това е изключително дълбок въпрос, който засяга не просто икономиката на бранша, но и самата историческа и биологична идентичност на България. Преди да преминем към чисто пазарните предизвикателства, искам да споделя нещо, което за мен е изключителен повод за гордост и ядро на моята научна работа в УХТ - Пловдив. В моите изследвания достигнах до етап, в който започнах да издирвам генетичната свързаност на съвременните автохтонни породи животни назад във времето. Търсейки кулинарните ни корени, си дадох сметка, че породи като Каракачанската овца, Българското сиво говедо или Родопското късорого говедо не са се появили случайно по нашите земи. Те носят хилядолетен генетичен код, устоял на климатични промени и исторически трусове, пренасян от нашите предци. Изследването на тази генетична нишка ни доказва, че вкусът на нашето млечно и месно кулинарно наследство има пряка, жива връзка с епохата на Кубрат и Аспарух, а това е нашата автентична кулинарна ДНК. За съжаление, хората, които отглеждат тези безценни животни и произвеждат истинските традиционни продукти, днес са изправени пред огромни трудности. Според мен основните предизвикателства пред занаятчийското производство са в три основни направления: Нормативната притиснатост и административният капан според които хигиенни и санитарни изисквания (често преекспонирани спрямо европейските директиви) са проектирани за големи индустриални предприятия, а не за малки занаятчийски мандри. Когато приложиш индустриалните стандарти върху фермер, който иска да прави автентично сирене в дървена каца или в мех по технология отпреди векове, ти практически го спираш от пазара. Малките производители нямат капацитет да се борят с огромната чиновническа машина. На второ място е ниският рандеман и икономическата нерентабилност. Автохтонните породи, които носят генетичното наследство на България, са изключително издръжливи на сурови условия, но дават много по-малко количество мляко в сравнение с високопродуктивните породи. Тяхното мляко обаче е с коренно различен състав и свойства. За съжаление, пазарът масово продължава да изкупува млякото „на литър“, без да оценява интелектуалната и биологичната стойност на суровината. Не на последно място е липсата на директен мост към модерната HoReCa индустрия. Малките ферми нямат логистичната мрежа да доставят продуктите си до добрите ресторанти и хотели. От друга страна, шеф-готвачите често изпитват трудност да работят със занаятчийски продукти, защото те нямат стандартизирания, предвидим вкус на индустриалните маси. Занаятчийското сирене се променя според сезона и пасищата, което изисква по-високо кулинарно мислене.

- Търсят ли производителите помощ от специалистите от катедрата  „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ в УХТ, в която ви сте докторант?

-Да, категорично. Наблюдаваме една изключително позитивна и вдъхновяваща тенденция през последните години, бариерата между академичните среди и реалния бизнес окончателно падна. Производителите на занаятчийски храни и мениджърите в HoReCa сектора все по-ясно осъзнават, че интуицията и предаването на традициите "на око" вече не са достатъчни, за да бъдат конкурентоспособни на съвременния пазар. Те имат крещяща нужда от наука. В катедра „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ в УХТ - Пловдив, работят доказани експерти, приложния характер на Висшето училище го превърна в център на кулинарната индустрия, своеобразен хъб за иновации, към който производителите активно се обръщат за помощ. Търсенето на подкрепа е насочено към количествен и качествен анализ на суровините, които формират автентичния вкус и уникалния тероар, но гарантират на ресторантите безопасност и предвидимо качество на продукта. Модерният маркетинг изисква доказателства. Когато катедрата ни застане зад един продукт с научен анализ, доказващ, че продукта идва от автохтонни породи и притежава специфични химични, микробиологични, генетични и технологични качества, то фермерът вече не продава просто "стока", а сертифицирано национално съкровище. Не на последно място идва ролята на кулинарния инженеринг и пазарна адаптация. Много производители знаят как да направят страхотно традиционно сирене в мех или кашкавал, но не знаят как да го предложат на модерния fine dining ресторант. Ние в катедрата им помагаме да извървят пътя до HoReCa сектора. Консултираме ги за поведението на техните продукти при различни кулинарни обработки, как реагират на ниски и високи температури, как се емулгират, как се комбинират в модерни менюта. Така ние буквално превеждаме техния занаятчийски труд на езика на висшата гастрономия.

- А на вас какво ви даде обучението в нея?

-Обучението в катедра „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ на УХТ- Пловдив ми даде нещо, което нито един кухненски плот или 30-годишен практически опит не могат да осигурят сами по себе си - трансформацията от шеф-готвач в кулинарен инженер. Практиката ме научи как да готвя, но университетът ме учи на фундаменталната наука зад храната. Когато прекараш десетилетия в кухнята, започваш да правиш много неща интуитивно, „по усет“. Академичната среда ми даде инструментите да анализирам тази инстинктивна кулинария и да я облека в точни технологични, биохимични и икономически аргументи. В момента това партньорство ражда и конкретни практически резултати. В университета работя по разработването на изцяло нов, иновативен продукт за модерната Fine Dining гастрономия. Идеята, концепцията и конкретната рецептура са изцяло мои, зародени в кухнята, но доц. Станков ме напътства в научно отношение, за да превърнем тази дръзка готварска хрумка в стабилен, научно обоснован продукт. Освен тази иновация, обучението ми даде дълбоко разбиране за кулинарния мениджмънт и устойчивостта - как регионалната кухня и фермерските продукти могат да се внедрят в HoReCa сектора, за да носят реална икономическа стойност. УХТ ми даде интелектуалното самочувствие и езика, с който на международни форуми като Gourmet Fest Varna 2026 да представям българските традиции не като битова екзотика, а като модерна, концептуална и равностойна кулинарна култура.

- Как реагират чужденците, когато им се предложат за консумация традиционни български млечни продукти?

-Реакцията на чужденците към традиционните български млечни продукти е изключително интересна и може да бъде разделена на три основни категории, в зависимост от това какво точно търсят техните рецептори и кулинарно любопитство.

Българското кисело мляко и бялото саламурено сирене са истински феномен за хората от чужбина, но начинът, по който ги възприемат, варира от абсолютен възторг до лек културен шок. Например с Българското кисело мляко първата реакция често е изненада от резливия, кисел вкус. На Запад (и особено в Азия) масово се консумират подсладени или силно филтрирани млека (като цеденото „гръцко“ мляко). Когато опитат автентично българско мляко, те остават очаровани от плътността и специфичната свежест. При Бялото саламурено сирене оценката е висока, особено когато разберат, че то е солено и зряло, а не просто „българска фета“. Комбинацията в Шопската салата или баницата почти винаги предизвиква фурор. За кашкавалът, често го сравняват с жълтите сирена тип Гауда или Чедар, но отчитат специфичната му жилавост и масленост, когато е направен по традиционна рецепта. От друга страна обаче не трябва да пренебрегваме чужденците, които обичат да виждат как традицията среща съвременните кулинарни тенденции (т.нар. fine dining или fusion кухня). Те реагират изключително ентусиазирано на български млечни продукти, презентирани по нов начин. Такива примери в моята практика са: деконструирана баница или сладолед от кисело мляко с рози; Еспума от сирене или млечни хайвери; Зеленото сирене от Черни Вит,  което е перлата в короната за чужденците модернисти. Тъй като е естествено плесенно сирене с уникален микроклимат, то веднага бива поставяно на една и съща маса с френските и италианските премиум сирена. Все повече се срещат и профили на туристи, които включва по-младите поколения, дигиталните номади и хората, които следват специфични хранителни режими. Тяхната реакция е водена от функционалността на продукта. Те оценяват нашите млечнокисели храни, като функционални продукти за баланс на чревната микрофлома. Реакцията им е супер позитивна, защото го виждат като чиста алтернатива на изкуствените протеинови шейкове и добавки.

- Какво бихте казали на младите хора, за да ги убедите да учат в специалностите на катедра "Туризъм и кулинарен мениджмънт?

-Ако трябва да се обърна към младите хора днес, не бих им говорил с клишета за „светлото бъдеще“ и „усиления труд“. Днешните поколения са прагматични, динамични и искат да виждат смисъл, свобода и финансова независимост в това, което правят. Много хора все още бъркат кулинарния мениджмънт с работата на обикновен готвач или ресторантьор. Истината е, че това е чисто предприемачество. Учейки това, вие ставате мениджъри – учите се как да управлявате бюджети за милиони, как да ръководите международни екипи, как да създавате бранд от нулата и как да управлявате кризи. Вие сте хората зад кулисите, които дирижират шоуто. Има професии, които ви приковават към бюро в един и същи град до края на кариерата ви. Туризмът и кулинарията са глобален паспорт. Туристическата индустрия говори един и същ език навсякъде по света. Вашите умения ще бъдат конвертируеми във всяка точка на планетата. Изкуственият интелект няма да ви вземе работата. Живеем във време, в което AI и автоматизацията застрашават десетки професии, от програмисти до счетоводители. Но има нещо, което компютърът никога няма да може да репликира - човешкото гостоприемство, емоцията от храната и автентичното преживяване. Хората винаги ще искат да пътуват, да откриват нови вкусове и да се чувстват специални. Избирайки тази сфера, вие инвестирате в кариера, защитена от бъдещето. Освен това, бъдещите студенти в катедрата са създатели на спомени, не просто на продукти. Помислете за най-хубавите си моменти в живота. Вероятно включват пътуване, лятна ваканция, невероятна вечеря с приятели или рожден ден на специално място. Като мениджъри в туризма и кулинарията, вие сте архитектите на тези спомени. Вие създавате преживяванията, за които хората говорят с години. Има ли нещо по-удовлетворяващо от това бизнесът ти да носи щастие на хората? Все пак говорим за университет, няма как да не споделя, че ако младите хора искат да имат свой собствен бизнес,  като иновативен ресторант, верига от модерни стрийт-фуд обекти, бранд за крафт продукти или агенция за приключенски туризъм, то специалност „Туризъм, хотелиерство и ресторантьорство“ ви дава готови инструменти, вместо да правите грешки на сляпо. Светът е уморен от скучни и еднообразни неща. Ако имате страст към храната, ако обичате динамиката, ако ви харесва да общувате с хора от различни култури и искате кариера, в която няма два еднакви дни, спрете да търсите, а изберете специалностите „Хранене и туризъм“ и „Туризъм, хотелиерство и ресторантьорство в УХТ.

- Разкажете ни за вашето обучение и кариера?

-Като човек, който е посветил живота си на кулинарното изкуство, винаги казвам, че за мен кухнята не е просто професия, тя е моята стихия, призвание и начин на себеизразяване. Израснал съм в среда, свързана с ресторанти и хотели, а огромно влияние над мен оказа моята баба, която беше професионален готвач. Благодарение на нея още от дете се докоснах до истинската, качествена кухня. С годините преминах през множество обучения и специализации , като една от най-вдъхновяващите срещи за мен беше тази с шеф Емил Минев, от когото получих безценни знания и силна мотивация за развитие. Един от най-важните стълбове в моя извървян път обаче е моето образование и академичното ми развитие, на които изключително много държа. По образование аз съм инженер-технолог и икономист, което ми дава една изключително стабилна и прагматична основа. Комбинацията от дълбокото разбиране на хранителните технологии и икономическите процеси ми помага да управлявам кухнята и бизнеса с математическа прецизност. За мен обучението никога не е спирало, но то не е просто суха теория. Университетът по хранителни технологии за мен е място за иновации, дълбоко изследване на процесите и най-вече за намиране на истински приятели и съмишленици, с които споделяме обща кулинарна страст. В момента съм докторант, втора година, в катедра „Туризъм и кулинарен мениджмънт“ по програма „Технология на продуктите за обществено хранене“. Научните ми изследвания са насочени към нещо изключително вълнуващо и фундаментално за кариерата ми: „Технологични и функционални характеристики на ферментирали млечни продукти с приложение в регионалната гастрономия“. Изследването на ферментациите ми позволява да разбера кулинарията в дълбочина – от молекулярно и научно ниво и да използвам тези знания за създаването на модерни кулинарни форми.  Професионалният ми път в кухнята започна през 1997 година в хотел „Дунав Плаза“ в родния ми град Русе. След това натрупах ценен опит в Германия, както и в Гранд хотел София. В продължение на 15 години бях главен готвач на винарския ресторант „Левента“ и изба „Левент“, където развих своя авторски стил и съчетах гастрономията с винената култура. През годините в залите ми са гостували изключителни хора. Имах честта и отговорността да храня всички президенти на България, както и десетки световноизвестни личности и артисти. Представял съм кулинарното си изкуство пред имена като Ричард Клайдерман, Foreigner, Nazareth, Uriah Heep, Горан Брегович, Филип Киркоров, голямата Лили Иванова, Michael Flatley's Lord of the Dance, грузинския национален балет „Сухишвили“, както и пред кулинарния критик Дейвид Хофман. Заедно с моя екип сме отличавани с редица награди, сред които от списание „Бакхус“ , „Ресторант на годината на Община Русе“ , грамота за съчетание на храна и вино от Дейвид Хофман и награди от кмета на Русе за развитие на кулинарията в региона. Две от най-големите ми гордости на състезателния подиум са престижните места на най-тежкия кулинарен конкурс в света – Bocuse d'Or България, където завоювахме 3-то място през 2015 г. и 2-ро място през 2017 г., съчетано с награда за авторска кухня. Днес съм се посветил на нещо много по-важно, аз съм преподавател в ПГ по туризъм „Иван. П. Павлов“ град Русе, докторант в УХТ и ментор на много млади хора, за които кулинарията е страст. За мен най-голямото в сферата вече не са наградите, а възможността да предавам своята енергия, научни знания и вдъхновение на младите хора, които тепърва откриват своя път в кухнята. Точно това модерно лице на българската кухня, съчетанието между наука, ферментации и съвременни техники представих през тази 2026 г. на Gourmet Fest Varna в инициативата „От фермата до масата“.