Четвъртата нeделя след Великден се отбелязва днес.Православните християни почитат и паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра, и на Аргоския епископ Петър Чудотворец.
Четвъртата неделя след Великден е на разслабения. Определението "разслабен" в българската Библия се използва за парализиран човек. За изцеряването от Иисус Христос на такъв парализиран се разказва в днешното евангелско четиво.
В Йерусалим при така наречените Овчи порти имало къпалня, водоем, който евреите наричали Витезда, тоест “дом на милосърдието”, защото там периодично ставали изцеления на хора с различни увреждания. От време на време Господен ангел раздвижвал водата и който пръв влизал след раздвижване й, оздравявал, от каквато болест и да страдал.
Там лежал и един човек, болен от трийсет и осем години, който бил парализиран и все не можел да свари пръв да влезе във водата след раздвижването й - винаги някой друг го изпреварвал. Иисус го видял там, смилил се над него и го изцерил само с думите: “стани, вземи си постелката и ходи”.
Човекът веднага оздравял и започнал да ходи. На това завидели юдейските противници на Иисус и изтъкнали, че Той извършил изцерението в събота, който бил ден за пълен покой. Те поставяли законовата разпоредба над милостта към един тежко страдащ човек.
Но Христос пренебрегнал разпоредбата от милост към парализирания от толкова години човек. Това събитие се припомня всяка година в четвъртата неделя след Великден. А по името на “къпалнята при Овчи порти” и за спомен на чудесното изцерение, възпято в църковните книги, един лековит извор край София от векове е наречен “Овча купел”.
Тимотей и Мавра били млади съпрузи християни в град Тива (днес Луксор, Египет). Живели във втората половина на трети век. Тимотей бил син на християнски свещеник и помагал като четец в църквата.
Затова, щом започнало гонението при император Диоклетиан, местните власти поискали Тимотей да им предаде църковните книги, за да не се разпространява повече чрез тях вярата в Иисус Христос. Но Тимотей решително отказал с думите: “Кой ще се съгласи да предаде на смърт децата си? А преписаните от мене книги са мои обични чеда и когато ги чета, Бог говори с мене!”. Подложили го на изтезания, но той бил несломим. Заловили и съпругата му, за да я измъчват пред него и така да пречупят и двамата. Те обаче си давали смелост един на друг и не се отрекли от вярата си в Христос. Накрая разпънали Тимотей и Мавра на кръстове и те умрели като мъченици за вярата си в 286 г.
Светият епископ Петър се родил в Цариград в средата на девети век. Били пет деца и родителите ги възпитали в християнските добродетели. Дали им и добро образование. Когато станал пълнолетен, Петър и брат му Павел решили да се посветят на монашески живот. Петър отишъл в манастир и живял като подвижник, отдаден на пост и молитва, изучавал свещените книги и трудовете на светите отци.
Така станал известен с ученост и добродетели. Затова в началото на десети век цариградският патриарх Николай решил да го постави за епископ в град Коринт, но той не пожелал да напусне уединения духовен живот. Тогава патриархът поставил в Коринт брат му Павел. А когато се освободила съседната епархия на град Аргос в Пелопонес, успял да го склони и го ръкоположил за епископ. Петър бил голям молитвеник, с любов и мъдрост поучавал вярващите. Бог му дал и силата да върши чудеса и е известен като чудотворец. Упокоил се в 925 г.