Православната църква отбелязва днес Светла събота – шестият ден от Светлата седмица след Великден, когато всеки ден се славят Божията майка и светите апостоли. Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават червени яйца в памет на наскоро починали близки.

Първата седмица след Великден е наречена Светла седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.

Православните християни почитат днес и  паметта на преподобния Йоан, ученик на св. Григорий Декаполит, и на св. Козма, Никомидийски епископ.

Видниян  подвижник от осми-девети век Йоан бил ученик на богослова свети Григорий Декаполит (от малоазийската област Декаполис или Десегоградие; почита се на 20 ноември). Йоан приел монашеско пострижение твърде млад и израснал под непосредственото духовно ръководство на своя учител Григорий. Отличавал се с голямо смирение и послушание. При това бил убеден защитник на православното учение срещу действията на така наречените иконоборци.

Заедно с Григорий Декаполит преподобният Йоан отишъл в Цариград. Там станал игумен на основания от него манастир. В това свое служение той удвоил монашеските си подвизи и се грижел не само за своето спасение, но и за спасението на всички братя. А когато император Лъв Арменец предприел гонение срещу почитателите на светите икони, преподобният Йоан бил подложен на жестоки мъчения заедно с учителя си Григорий и със свети Йосиф Песнописец. Поминал се в около 820 г. Свети Йосиф го погребал близо до гроба на свети Григорий.

Свети Козма, Никомидийски епископ, бил родом от Цариград и живял през девети век. Той се посветил на подвижнически живот и се отличил с усърдието си, и с многото добродетели. След време бил избран за епископ на историческия град Халкидон (днес квартал Кадъкьой в Истанбул, Турция). По онова време иконоборската ерес все още се разпространявала и с помощта на императорите силно смущавала живота на Църквата. Преподобният Козма многократно бил притискан от властта да се откаже от почитането на светите икони, но той останал непреклонен и затова няколко пъти бил изпращан на заточение. Това не го сломило и той останал в историята на християнството като изповедник на вярата. Епископ Козма се упокоил в мир след тържеството на православието през 843 г.