По повод 17 април, Международния ден на хемофилията, лекарите от Комплексен онкологичен център – Пловдив насочват вниманието към съсирването на кръвта, известно като тромбофилия. Това състояние представлява сериозен дисбаланс в организма и може да доведе до тежки усложнения.
„Тромбофилията често остава недооценен риск, а в някои случаи може да бъде и първи сигнал за наличие на злокачествен процес“, казва д-р Ирина Колева от отделението по онкологични заболявания в хематологията.
По думите ѝ състоянието се проявява в две основни форми – вродена и придобита. Наследствената тромбофилия е генетично обусловена и се проявява по-често в млада възраст. Характерни за нея са фамилната обремененост и повтарящите се тромбози, като рискът може да се увеличи при бременност, операции и продължително обездвижване.
Придобитата форма се развива в хода на живота под влияние на различни фактори и заболявания. Сред водещите причини са онкологичните заболявания, хормоналната терапия, бременността, оперативните интервенции и продължителното обездвижване.
Връзката между рака и повишеното съсирване на кръвта е добре установена и представлява съществен клиничен проблем. В някои случаи внезапната поява на тромбоза може да бъде първият признак за скрит злокачествен процес.
Риск се наблюдава при пациенти с рак на панкреаса, белия дроб, стомаха, дебелото черво, яйчниците и бъбреците, както и при мозъчни тумори, левкемии и лимфоми.
Механизмът на развитие е комплексен и включва активиране на съсирването, възпалителни процеси, увреждане на съдовата стена и забавен кръвен ток при обездвижени пациенти. Допълнителен фактор са и ефектите от онкологичното лечение.
В резултат могат да възникнат сериозни усложнения като дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия, които изискват спешна медицинска намеса.
От КОЦ – Пловдив подчертават, че тумор-асоциираната хиперкоагулация изисква висока бдителност и системен подход. Ранната диагностика и навременната профилактика са ключови за намаляване на риска от тромбоемболични инциденти и за подобряване на прогнозата и качеството на живот на пациентите. Информираността остава основен фактор в грижата за здравето.