Велики или Разпети  петък от Страстната седмица е днес.

Това е най-скръбният ден за християните. В него те си  припомнят страданията, съденето, разпъването на кръста, смъртта и погребението на Иисус Христос. Праведникът е осъден беззаконно и Невинният е разпънат на кръст като злодей. Създателят на света и на живота е лишен от право да живее. Даващият живот на всички е погребан като смъртен.

Затова днес всички скърбим, както Неговите апостоли и последователи преди две хиляди години. Те били отчаяни, че са загубили своя Учител и Господ, защото независимо от Неговите уверения си мислели, че това е безнадеждният край на всичко.

В молитвите и песнопенията на Църквата днес тези мисли преобладават. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Иисус Христос. В един от най-хубавите текстове за днес се казва: Йосиф и Никодим, те го свалиха от кръста и като Те гледаха мъртъв, непогребан, гол - Тебе, Боже, Който се обличаш със светлина като с дреха, потънаха в съчувствен плач, ридаеха и казваха: о, пресладки Иисусе, когато преди малко слънцето Те видя да висиш (на кръста), обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра. Сега виждаме мъртъв Тебе, Който заради нас доброволно прие смърт! Как да Те погребем, Боже наш? Как да Те повием с плащаница?

Църковните поети не пропускат да намекнат и за очакваната победа на живота над смъртта, защото възкресението на Христос премахнало отчаянието и донесло надежда на всички. Смъртта Му на кръста не била плод на нещастни обстоятелства, а доброволна себежертва на Изкупителя за греховете на света. След тридневен престой в гроба Христос надвил смъртта и възкръснал с преобразеното Си тяло.

Днес е строг пост. Всички християни се покланят на плащаницата с изобразеното тяло на Иисус и я обсипват с цветя. Вечерта се извършва така нареченото опело Христово.

Разпети петък е денят на най-висшето смирение и безпределна скръб. Това е времето, в което целият християнски свят замира пред лицето на великата саможертва на Божия Син.

Денят започва с разпита на Иисус Христос пред Синедриона. Изправени пред духовната чистота на Спасителя, обвинителите му прибягват до манипулации – първо Го винят в богохулство, а след това, за да подсигурят смъртната Му присъда, Го представят пред римския наместник Пилат Понтийски като бунтовник срещу императорската власт.

Въпреки че Пилат не намира вина у Него, той се огъва пред волята на тълпата. Същите хора, които само преди дни са Го посрещали с палмови клонки и възгласи „Осанна“, сега неистово крещят: „Разпни Го!“. Символичното измиване на ръцете от страна на Пилат остава в историята като знак за бягство от морална отговорност, докато Иисус е предаден на поругание.

Войниците поставят трънен венец на главата Му – жестока подигравка с Неговата „царственост“, и Го принуждават да понесе собственото си оръдие на смъртта. По пътя към хълма Голгота се случва едно от най-трогателните чудеса: състрадателната Вероника изтрива измъченото Му лице с кърпа. Според преданието, ликът на Христа се отпечатва върху нея, създавайки първите неръкотворни икони – Светия Убрус и Светата Тигла.

На лобното място, сред присмех и страдание, Христос е прикован на Кръста между двама разбойници, завършвайки земния Си път, за да изкупи греховете на човечеството.

Това е най-важният ритуал в българските храмове. В средата на църквата се изнася Плащаницата (платното, с което е било обвито тялото Христово след свалянето от Кръста). Вярващите минават под нея, което символизира влизането в Гроба Господен и съпричастието със смъртта и погребението на Иисус.

В този ден не се работи никаква домашна или полска работа.

Всеки вярващ оставя цвете на масата с Плащаницата. След като минат под нея, свещеникът им дава друго цвете за здраве и благословия, което се носи у дома и се пази пред иконата.

През целия ден камбаните бият бавно и скръбно, напомняйки за погребението на Спасителя.

На Велики петък сутринта във всички храмове и манастири в страната се извършва последованието на Царските часове, следвани от вечерня. 

Във всички храмове, на определено място, с тържествена лития плащаницата, изобразяваща мъртвия Христос, след трикратно обикаляне около светия Кръст се полага в центъра на храма, подобаващо украсена. 

На този ден вярващите пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос, изобразен върху плащаницата, като се покланят пред нея, изразявайки своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя. 

На Велики петък вечерта се извършва т.нар. Опело Христово, което представлява тържествено богослужение, отслужвано единствено в този ден. То се нарича още и „Надгробен плач“, като навлиза в богослужението на този ден около 13-14-и век. 

Чинопоследованието съдържа песни (разделени в три статии), които възхваляват и описват кръстната смърт, погребението и възкресението на Христос. Те са особено умилителни по своя характер. След изпяването се извършва и лития около храма, поясняват от Българската патриаршия.