Православните хростияни честват на днешния ден празника Вход Господен в Йерусалим, Цветница или Връбница

Днес е последната неделя от Великия пост, наричана Вход Господен в Йерусалим или Вайя (от гръцки - Връбница) и Цветница. В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.

Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар. Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях, и от други Свои последователи наближил стените на свещения град.

Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, се стекли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: "Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!". Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар - Месия, Помазаника (на гръцки - Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.

Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.

Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат", т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.

На този ден у нас вярващите носят върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнат в душите си.

Цветница е един от най-красивите и обичани християнски празници в България. Тя се отбелязва в неделята преди Великден и е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим. Според библейската традиция хората го посрещат с палмови клонки, а у нас те са заменени с върбови, защото върбата е първото дърво, което се разлиства през пролетта и се приема като символ на живота и възраждането.

Празникът има не само религиозно, но и народно значение. На този ден имен ден празнуват всички, чиито имена са свързани с цветя и растения, което придава още по-цветен и радостен характер на празника. Цветница се възприема като символ на пролетта, новото начало и надеждата.

Една от най-важните традиции е свързана с върбовите клонки. Хората отиват на църква, където те се освещават, след което се носят у дома. От тях се правят венци, които се поставят на входната врата за здраве и защита. Вярва се, че тези клонки имат силата да пазят дома от болести и зли сили през цялата година. В някои райони съществува обичай леко да се докосват хората с върбови клонки за здраве.

С празника са свързани и красиви народни обичаи. Момичетата плетат венци от върба и цветя и ги пускат в река или поток. Според поверията чийто венец изплува или тръгне първи по водата, тя първа ще се омъжи. На много места се играят хора и се пеят песни, което превръща деня в истински пролетен празник.

Съществуват и различни вярвания и поверия, свързани с Цветница. Смята се, че времето на този ден може да предскаже каква ще бъде годината. Върбата се приема като магическо растение, което носи здраве, сила и защита. Затова хората я пазят с уважение и я съхраняват в домовете си.

На Цветница е прието да се прекарва времето в спокойствие и добро настроение. Хората се стремят да бъдат по-добри, да не се карат и да не вършат тежка работа. Денят е посветен на семейството, на вярата и на радостта от настъпващата пролет. 

У нас той е с най-много именици - близо 359 000 души. От тях жените са 276 000, а мъжете - 83 000, показват данни на Националния статистически институт.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Лозан, Лозенка, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Неви, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и много други имена.

От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.