Специална прожекция на документалния филм „Рийфенщал“ за противоречивата кинорежисьорка Лени Рийфенщал, създала някои от най-известните и влиятелни пропагандни филми по време на нацисткия режим, предстои този уикенд в LUCKY Дом на киното в Пловдив. Няколко дни след поредицата Master of Art – документални филми за изкуство, на големия екран ще гледаме и немската продукция, която се основава на стотици дневници, писма, автентични звукозаписи и филмови материали. Прожекцията е в събота, 7 март, от 17:00 часа.

Филмът чертае един сложен портрет на жена, която винаги се е представяла за аполитична, но е запомнена и с някои от заглавията, които прославят Адолф Хитлер и неговия режим. Сред тях са „Триумф на волята“ и „Олимпия“, свързани с конгресите на Националсоциалистическата партия в Нюрнберг и прословутите Олимпийски игри в Берлин през 1936 година.
Документалният филм е създаден от Андрес Файел, един от най-изтъкнатите кинорежисьори в жанра в Германия. В Пловдив филмът ще бъде представен от Елизабета Зайкова от Гьоте-институт България, с чието съдествие той идва в LUCKY Дом на киното. Билетите са на промоционална цена от 3 евро и са в продажба на касите на киното.

Режисьор е Андрес Файел, 2024, 115 мин., немски език, с български субтитри
Документалният филм хвърля светлина върху противоречивата кинорежисьорка Лени Рийфенщал въз основа на нейното богато наследство, което става достъпно след смъртта на партньора ѝ. От стотиците кутии с дневници, писма, звукозаписи и филмови материали се очертава сложен портрет на една жена, която през целия си живот се е представяла за аполитичен артист, въпреки че е създала ключови пропагандни филми за нацисткия режим - включително „Триумф на волята“ и „Олимпия“.
07-и март, събота, 17:00 часа
Роден е в Щутгарт през 1959 г., Андрес Файел е един от най-изтъкнатите германски режисьори в областта на политическите документални и игрални филми. Той учи психология в Свободния университет в Берлин и същевременно се обучава като режисьор и драматург в Künstlerhaus Bethanien - между другото при Кшищоф Кишловски. 
Характерният стил на Файел се характеризира с дългогодишни проучвания, ясна политическа позиция и смелост да задава неудобни въпроси. Филмите му често се движат между полюсите на индивидуалната биография и социалната отговорност. Той никога не се занимава само с обвинения, а с дълбоко разбиране - без да принизява.
Филмът ще бъде представен от Елизабета Зайкова от Гьоте-институт България. 
Интервю с режисьора:
Не съществува ли опасност, докато разглеждаме Рийфенщал като жертва, да я оневиним за това, че е произвеждала пропаганда за един тираничен режим? 
Не. Още когато пишех, исках да определя точно нейната вина и отговорност - въз основа на нови, непубликувани досега документи. Исках да разбера фигурата на Рийфенщал в нейното развитие, без да я оправдавам. Да искаш да разбереш даден човек не е същото като да го гледаш със съчувствие. 
Възможно ли е да подходим с амбивалентна откритост към фигура като Рийфенщал, убеден разпространител на пропаганда в един  идеологичен режим? 
Имах и моменти, в които трябваше да се обърна на друга страна. Преодолях това състояние на нежелание, иначе нямаше да има причина да направя филма. Има живот и преди вината. През 20-те години на миналия век животът ѝ е можел да бъде съвсем различен. Ентусиазмът ѝ за нацисткия режим не започва през 1932 г.; в десетилетията преди това има многобройни биографични, исторически и поколенчески влияния. Имението, заедно с други източници, ни дава възможност да се приближим до Рийфенщал в цялата ѝ противоречивост. Не става въпрос само за леко завъртане около нея, така да се каже, а тази работа има разрушителен елемент. Трябва да разчупя нещо, за да мога да погледна по-дълбоко. И така възникват любопитство и нови въпроси. Те движеха напред процеса на писане - който не беше лишен от кризи.
Работили сте върху филма повече от осемнадесет месеца. Това не беше ли екстремно преживяване?
Предизвикателствата бяха по-големи, отколкото при всеки друг кинопроект досега. На първо място, това беше свързано с огромно количество материал. Работата понякога ме тласкаше до границите на възможностите ми. Нямаше да се справя без хората, които стояха до мен през тези години: моите навигатори из имението, Кристиане Камерер, Моника Прейшъл и Мона Ел-Бира. И в същото време редакторите Стефан Крумбигел, Олаф Фойтлендер и Алфредо Кастро, които многократно внасяха собствени идеи и оказаха значително влияние върху филма.
Все още ли гледате на Лени Рийфенщал като на режисьорка, създала емблематични кадри? Рийфенщал е майстор на монтажа. Показваме клипове от „Олимпия“, като например известната сцена с гмуркане от високо. По този начин даваме място на тържеството на Рийфенщал за красивото, силното и победното. Поредицата има силно въздействие и днес и би било погрешно да не я покажем. За това, което крият тези кадри, се разказва на друго място - например във връзка със съдбата на оператора Вили Цилке. Той е заснел пролога на „Олимпия“ до голяма степен самостоятелно. Малко след заснемането на филма той се срива и е приет в психиатрична клиника. По-малко от шест месеца по-късно е насилствено стерилизиран. Лени Рифенщал е информирана за това, но не се намесва. Във филма става ясна тъмната страна на естетиката на Рийфенщал: презрението към другите до степен на тяхното унищожаване. Рийфенщал отрича тази връзка през целия си живот.