След емоционалната премиера на „Киномания“ и огромния интерес на публиката, документалният разказ за един от най-големите актьори на българското кино и театър Руси Чанев, филмът за него тръгва на път. „Душа на актьор“ на режисьора Ема Константинова и журналиста Георги Тошев ще обиколи страната с подкрепата на Национален фонд „Култура“, за да срещне зрителите с личния и професионален свят на актьора, който наскоро навърши 80 години.

Турнето започва официално на 10 февруари от 17:30 ч. в Димитровград, в голямата зала на Дом-музей „Пеньо Пенев“. Екип: Ема Константинова, режисьор и монтаж, Антония Барулова, Стефан Н. Щерев, оператори, Виктория Крачунова, звук, Георги Тошев, сценарист, продуцент.

На следващия ден, 11 февруари, от 18:00 ч., екипът ще гостува в Пловдив в Lucky Дом на киното (кино „Лъки“). Входът и за двете прожекции е безплатен до изчерпване на местата.  Изборът на града под тепетата е дълбоко символичен, защото именно от сцената на Пловдивския театър започва творческият път на Чанев заедно с неговите колеги от Театралната академия. Сред тях е и голямата Катя Паскалева, с която са родени на една и съща дата - 18 септември 1945 г. Отново в Пловдив се очаква и следващата голяма театрална изява на актьора в спектакъла на Александър Морфов „Съзаклятие на лицемерието“, чиято премиера ще бъде наесен по време на фестивала „Сцена на кръстопът“.

Голямата интрига около предстоящите прожекции във Варна, Шумен, Лозенец, Карлово и Казанлък остава въпросът: Къде ще се появи самият Руси Чанев? Макар да е известно, че легендарният актьор не обича пътуванията и публичната суета, той е обещал на екипа да изненада зрителите на живо в част от градовете. Там той ще раздава автографи върху своята последна книга авторски прочит на „Под игото“ от Иван Вазов, с който цели да доближи класиката до езика на днешните млади хора.

Руси Чанев остава в историята на българската култура със своите безкомпромисни роли – от непокорния Петела в „Авантаж“ и трагичния Дилбер Танас в „Мера според мера“ (на който е и съавтор), до образите му в „Осъдени души“ и „Време разделно“. „Душа на актьор“ е рядък шанс публиката да надникне в неговото усамотение, мъдрост и творчески процес.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", Програма "Създаване и/или разпространение на малки проекти '25"

  „Руси Чанев е от онези хора, които никога не влизат в стая тихо. Не защото тропат с обувки или говорят високо, а защото присъствието им е такова – запълва въздуха.

Роден е в Бургас през 1945 година, но всъщност сякаш винаги е бил „от сцената“. Завършва НАТФИЗ, отива в Пловдив, после в София, после в Народния театър – все едно следва някакъв таен маршрут, написан за него от съдбата.

Той е от онези актьори, които четат повече, отколкото говорят. Чете, докато работи, чете, докато си почива. Сякаш книгите му подсказват как да бъде човек – и как да бъде всеки друг човек, когато излезе на сцената.

Ролите му са много – „Хамлет“, „Швейк“, „Хъшове“ – но, ако го питате, вероятно няма да ви каже коя е най-важната. Той знае, че не се състезават роли, както не се състезават приятели.

В киното оставя следи, които не се изтриват. „Авантаж“, „Мера според мера“, „Време разделно“. Някои от тези филми се гледат отново и отново – като любима песен, която искаш да чуеш пак, въпреки че вече знаеш всяка нота.

Понякога пише сценарии, понякога просто играе. Винаги оставя усещането, че разказва история, която иначе би се загубила.

Руси Чанев има семейство – съпруга, прекрасната актриса Невена Мандаджиева, две деца, трима внуци. Но ако човек гледа внимателно, ще види, че в живота му има и друго семейство – театърът, киното, всички онези зрители, които са излизали от залата малко по-различни, отколкото са влезли.

През 2024 година решава, че българчетата по света трябва да имат своя „Под игото“. И това е толкова по негово му – не да си пази славата, а да оставя вратичка, през която и други да влязат в историите, които е обичал.

Руси е чудак. С душа на актьор. Такъв, за когото, както казват приятелите му, няма нужда много да се пише. „То всичко е ясно.“

Но, разбира се, пак пишем. Защото хора като него са от онези вечнозелени дървета, дето остават в пейзажа дълго след като шумът около тях утихне.“

Георги Тошев,  сценарист и продуцент.