Православните християни почитат днес паметта на свети Йоан Златоуст.
Паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ, се чества на 13 ноември (във връзка с кончината му, макар и не на самата й дата), както и на 30 януари, когато е празникът на тримата велики светители, епископи на Църквата - Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. А днес, 27 януари, честваме свети Йоан Златоуст във връзка с пренасянето на светите му мощи през 438 г. от арменското селище Комана, където той починал в изгнание, в столицата, където по-рано бил архиепископ.
Заради изобличенията си срещу императрица Евдоксия свети Йоан бил отстранен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно заточение, за да не могат привържениците му да общуват с него. Това не пречупило духа на истинския духовен пастир и пламенен защитник на православната вяра и високата нравственост. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто заточение светецът починал на Кръстовден 407 г. в Комана и там бил погребан.
Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя духовен отец и учител. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен писател и отличен проповедник, златоустия Йоан. И по искане на народа император Теодосий Младши, син на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на пренасянето много болни, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно множество, начело с клира и императора. Поставили ги в храма "Свети апостоли".
По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 г. Цариград бил завладян, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, но през 2004 г. папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм "Свети Георги" във Фенер.
В народната традиция 27 януари е известен като Златоустовден. Хората наблюдавали природата и търсели в нея знаци за времето и бъдещето.
Замъглените прозорци се смятали за знак запредстоящо затопляне. Ако куче легне върху снега,
се очаквала виелица. Дървета, обвити в скреж, предвещавали по-меко време. Белите облаци на
небето били предупреждение за застудяване, а ранният залез подсказвал за идваща слана.
Традицията повелява семействата да се събират около огъня у дома, защото това носи мир, сплотеност и благополучие.
Църквата напомня, че на този ден човек трябва да се пази от гняв, завист, алчност, леност и
отчаяние. Не се препоръчват караници, груби думи и отказ от помощ към нуждаещите се. Според
народните поверия трябва да се избягва работа с остри предмети, защото порязване на този ден се смятало за лош знак и предвестник на
неприятности.
Вярващите отправят молитви към Свети Йоан Златоуст за просветление, помощ в ученето и
укрепване на духа в трудни моменти. Светецът е почитан и като закрилник на семейството. Според обичая огънят на този ден има особена сила.
Затова болни хора сядали близо до огнището, вярвайки, че топлината му носи изцеление.
Вечерното събиране на семейството около пламъка символизира домашния уют, защитата и единството.
