Издателска къща „Коала прес“ представя новата книга на Антон Баев „Колкото да влезе Бог“. Книгата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.  „Колкото да влезе Бог“ е най-мултижанровата книга на Антон Баев, която включва 4 трагикомедии, предхождани от 4 welcome drink сатирични тостове, и още толкова антракти, които пък са съставени от свръхкъси разкази, цикъл стихове, по-дълги разкази, и пътеписи за градове и хора. 

Това е и най-ироничната книга на автора, в която рефлексиите върху националните съдбини минават през личната история. Своеобразен дамаскин от ХХI в., в който свободата на въображението и стихията на разказното слово са спойката между текстовете, а вездесъщият герой на автора – Спас Господов, появил се за първи път в книга преди 20 години, лети през векове и граници, руши държави и исторически времена, семейни спални и храмове, за да… ами за да спаси Господ, каквато е мисията му, закодирана в рожденото име.
Антон Баев (1963) e роден в Пловдив. Автор е на 15 книги (поезия, проза, монографии), издадени през този век, и още 10 – през миналия. Доктор по Българска литература от Института за литература на БАН (2009). Специализирал Регионална журналистика по програма на Iowa State University и United States Information Agency (1994) в САЩ. Основател и директор на Международния фестивал за поезия „Орфей – Пловдив“ от 2017 г. Негови книги и отделни творби са превеждани на английски, немски, френски, турски, италиански, испански, гръцки, хърватски, сръбски, датски, чешки, словашки, македонски, иврит, албански, руски, хинди. 

Както отбелязва Чехов, ако една пиеса е добра, достатъчно е тя да бъде прочетена. Артистите, режисьорът и сценографията са напълно излишни.
Това е и единственото ми основание да издам тази книга – тест за домашен театър, каквото всъщност е четенето. Четенето е сцена, думите са актьори, ако се опра на другия театрален пилон.
Струва ми се, че трагикомедията е модерен опит да се съчетае изкусността на трагиците с изкуството на комиците. Известно е, че Чехов е смятал пиесите си за комедии, но те са поставяни като трагедии.
Какво се е получило с моите четирите опита за εἰρωνεία и още толкова антракта? Най-вероятно – трагикомични инцести. Приятно четене! 
Антон Баев

Откъс
Бог
Казваше се Богдан. Дълго време бяхме съквартиранти. Още в началото ми каза, че не познавал майка си и баща си.
Затова го нарекох Бог.
Влизаше толкова тихо в студентската ни квартира, че не усещах кога е вътре и кога – вън.
Но в един момент ми се стори, че никога не е излизал. А в друг – че никога не е влизал.
Безшумно същество. Такъв беше Богдан.
Дори не знам какво сме си говорили и ако не беше тефтерът, в който си водех записки, сигурно споменът ми от него щеше да е безплътен.
Но ето какво съм си записвал тогава, когато Бог не си бе отишъл:
„Пътят към дома върви от нафс ал-аммара  към нафс ал-камил . Бог е във всяко създание, защото Той е създателят“.
Ходеше в бели одежди. Но понякога се появяваше в зелени, друг път – в черни, а рядко – и в червени. Казваше за себе си, че е инсан , човек, който бяга.
„Където и да си, каквото и да правиш: обичай“ – повтаряше този съвет на Руми .
Спомените, представите, мислите, чувствата – всичко е в тялото, и ако него го няма, няма ги и тях. Може би остават в някакви откъслечни записки из пожълтели тефтери, но целостта е изгубена. Няма спасение за целостта освен в Бог.
И досега не знам, ако не беше Той, как бих постъпвал, когато го изгубих. Казват, че единствената ни самоличност е в избора на поведение. Може би съм се опитвал да му подражавам. В бързите изчезвания и внезапни появявания. В мълчанието, в тишината.
С годините ставах по-креслив и, как да кажа, вдъхновен. От какво? От липсата му? От собствената си самота?
Кой съм аз? Този въпрос не ме е вълнувал, докато делях квартирата си с Бог. Когато изчезна, отговорът се появи: Аз сам. (Може да се разчете и като Аз съм.)
След като бях разделен с Бог (не по мой избор), нямах друг изход, освен да се върна към единството си, единствения аз.
Пътят, който избираме, е или пътят на случайността, или този на сърцето. Първият е пътят на страха, вторият – на любовта.
Още вървя по пътя. Още търся Бог. 
Който успее да се качи на върха на планината, ще види целия свят, всичко сътворено, като едно.
На този хал  съм, би казал Бог.
20 април 2025
Великден, Ница.