Днес се почита паметта на трима цариградски патриарси, живели в различни епохи. Те  се отличили с праведен живот и станали пример за всички християни от всички времена.

Свети Александър бил роден в Мала Азия в 239 г. Добре образован в християнската вяра, станал свещеник и служил в архиепископията на Византион (преди да се нарече Константинопол). Бил в напреднала възраст, когато в Църквата започнала да се разпространява ереста на александрийския свещеник Арий. Затова в 325 г. в град Никея (днес Изник в Турция) бил свикан от император Константин Велики вселенски събор, за да се реши спорът около ереста на Арий. Събрали се епископи от цялата империя. Цариградският архиепископ Митрофан обаче бил вече престарял и затова изпратил сътрудника си свещеник Александър да защитава православната вяра. С негово участие съборът осъдил арианството. След това изпратили Александър по епархиите да разгласи решенията на събора. А когато Митрофан починал, той бил избран за цариградски архиепископ и дванайсет години да ръководил Църквата с разум и благост. Упокоил се в 337 г.

Свети Йоан IV Постник, родом от Кападокия, бил известен като строг постник, откъдето е и прозвището му. В 582 г. бил избран за цариградски патриарх. При него официално патриархът на столицата започва да се нарича "вселенски". Ръководил Цариградската църква до смъртта си в 595 г.

Свети Павел IV, родом от Кипър, се отличавал с голямо милосърдие. Бил избран за цариградски патриарх в 780 г., но почувствал, че не може да оглави борбата срещу иконоборците и се оттеглил през август 784 г. Скоро след това починал в мир.

На този ден се почита и пренасянето на мощите на свети Александър Невски в посветената на него лавра в Санкт Петербург. Основният му празник е на 23 ноември.

В българската народна традиция 30 август е познат като Александровден. Денят е посветен на св. Александър, а празникът има особено място в календара, тъй като бележи края на лятото и началото на по-осезаемото приближаване на есента.

За времето: Смятало се е, че ако на Александровден вали дъжд, есента ще е мека и плодородна, а зимата – по-лека. Ако денят е слънчев и горещ, очаква се дълга и студена зима.

За берекета: В някои краища на България вярвали, че каквото се посее или посади след Александровден, няма да вирее. Затова този ден се свързвал със завършването на полските работи и подготовката за прибирането на реколтата.

Забрани и вярвания: На празника не се работи тежка земеделска работа – вярвало се е, че ако човек копае или оре, земята ще се „сърди“ и няма да роди плод догодина. Жените избягвали да перат или да простират дрехи, за да не „отнесат берекета“ с водата.

За здраве: На този ден хората запалвали свещ в църквата и се молели за здраве и благополучие, особено ако в семейството има някой с името Александър, Александра, Сашо, Сашка. Вярвало се е, че именниците имат особена закрила и късмет през годината.

На 30 август имен ден имат всички, носещи името Александър, Александра, Александрина, Сашо, Сашка, както и производните имена.