Присъда от пет години лишаване от свобода за убийство, постановена от Апелативен съд – Пловдив, с която е отменено условно наказание за престъплението, е оставена в сила от Върховния касационен съд.

През месец януари тази година Апелативният съд отмени присъда, постановена от Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която подсъдимият Р. А. е признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. в Пловдив, кв. "Столипиново", на импровизирания пазар на ул. „Батак“ умишлено е умъртвил М. И., като е прието, че престъплението е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода условно с 5 години изпитателен срок. 

Вместо това апелативните магистрати признаха Р. А. за виновен  в това, че умишлено е умъртвил  М. И., приемайки че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Безспорно установено по делото е, че предходния ден пострадалият е провокирал с поведението си жената, с която подсъдимият тогава е живял на съпружески начала. На следващия ден, след като са се срещнали на импровизирания пазар, именно пострадалият бил по-активната страна в конфликта. Той извадил сгъваем нож и причинил наранявания на подсъдимия, които увреждания са наложили оперативна интервенция. Това увреждане е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Наложило се е и пролежаване на подсъдимия в болница. 

Поради това и подсъдимият Р. А. е осъден от Апелативния съд на пет години лишаване от свобода, под предвидения в закона минимум. Наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

Основният спор по делото между защитата и обвинението е дали убийството е извършено в състояние на афект от подсъдимия. 

По делото пред окръжния съд са изготвени две съдебно психологични и психиатрични експертизи. В заключението на втората експертиза вещите лица са посочили, че подсъдимият е осъществил деянието в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалия, и са изключили възможността да е бил налице афект.

Апелативният съд е назначил петорната комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза с други вещи лица, като мнозинството от тях са приели, че инкриминираното деяние не е осъществено от подсъдимия в състояние на афект. При тези противоречиви заключения Пловдивският апелативен съд е приел становището на мнозинството от експертите, които изключително подробно са анализирали поведението на подсъдимия Р. А. преди, по време и след инцидента и въз основа на научно обосновани тези са аргументирали изводът си, че в случая не е налице афект в поведението на извършителя.

Върховният касационен съд споделя изцяло изводите на апелативния съд, че именно това становище е необходимо да бъде прието. Законосъобразно апелативният съд е преценил, че подсъдимият в хода на проведеното изследване е дал подробни обяснения, които изключват възможността при нанасянето на удара, довел до смъртта на пострадалия и непосредствено преди това той да е действал при типичното за афекта стеснено съзнание. 

В мотивите си ВКС приема, че с основание въззивният съд е приел, че поведението на подсъдимия след деянието сочи на извод, че той е бил ориентиран за време и място, както и че е имал ясна представа за случилото се и е действал с нормална разсъдъчна дейност, като е съзнавал не само стореното, но и необходимостта да се оттегли и да получи медицинска помощ във връзка с претърпените в хода на инцидента увреждания. Всички тези действия сочат на извод за липса на афект. 

Решението на Върховния касационен съд е окончателно.