Навлязохме в период, в който сигурността не е гарантирана,  а стабилността започва да се превръща в лукс. Виждаме вече разпад на системата на международното право с всички последици, като все по-лесно се прибягва към ракетите и към бомбите. Това заяви президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпрос днес относно ескалацията на военната криза в Близкия Изток. Държавният глава посети село Дрен, община Радомир, където участва в отбелязването на 35 години от създаването на Сдружение „SOS Детски селища България“.
По думите на президента икономическите измерения на кризите в международната сигурност са довели до рязко и изненадващо прекъсване на веригите за доставки. „Цените растат извън логиката на всякаква икономическа рамка и ние трябва да бъдем много внимателни и да не допуснем България да бъде въвлечена в конфликтите, които ескалират“, посочи Румен Радев. Президентът апелира за повишено внимание към решенията на българското правителство и ангажиментите, които то поема в настоящата напрегната ситуация от името на България, защото цената може да бъде много висока. Държавният глава подчерта още, че възможността за задълбочаване на петролната криза, вследствие от конфликта в Близкия изток, изисква внимателно премисляне и на присъединяването на България към еврозоната. „Още веднъж казвам, че референдумът точно в такива времена е начин за стабилизиране на държавата, за постигане на консенсус, който ни е особено необходим във време на криза“, допълни той.

Президентът Радев посочи още, че на този етап е трудно да се определи какви са потенциалните мащаби на евентуална петролна криза, в резултат от изразените намерения на Иран да затвори Ормузкия проток, но подчерта, че ескалацията на бойните действия в региона води и до повишаване на цените на енергийните ресурси. Липсата на сигурност и непредвидимостта вече стават основна характеристика на международните отношения, заяви държавният глава.

Помолен да коментира дали има необходимост от свикване на Консултативен съвет за национална сигурност по темата, Румен Радев напомни, че още в първите часове на ескалацията на конфликта е провел консултативна среща с отговорните министерства и службите за сигурност. „Обсъдихме всички възможни аспекти, всички възможни последствия. Службите работят много активно на терен. Има мерки, които се взимат, други мерки остават да се доизпълнят, но ние си даваме ясна сметка какви могат да бъдат рисковете. Това са не само военни рискове от разрастването на конфликта, но и съпътстваща имигрантска криза, икономическа криза, породена от повишаване на цените, възможности за асиметричен отговор от някоя от воюващите страни, който да се разпростре извън прекия периметър на конфликта, т.е. и към Европа“, заяви още държавният глава и допълни, че при нужда КСНС ще бъде свикан отново. Всички фактори, заплашващи нашата сигурност, са взети предвид, допълни Румен Радев.

Запитан дали България трябва да отделя повече средства за превъоръжаване, държавният глава заяви, че вследствие на кризите сигурността вече е издигната в абсолютен приоритет в Европа, но също така е важно в какво и как се влагат тези пари. По думите на президента силната политическа воля и наличието на финансов ресурс не гарантират придобиването на отбранителни способности, които да са адекватни на актуалните заплахи. Затова, по думите на Румен Радев, европейските държави трябва да намерят правилната формула за преодоляване на фрагментацията в отбранителната наука и индустрия, а България да се стреми да бъде част от големите европейски проекти в сферата на сигурността. Във връзка с това държавният глава изрази очакване за прозрачност на решенията, които взима правителството и ангажиментите, които поема то в рамките на общността. „Да напомня, че миналата година на Срещата на върха във Вашингтон, където беше премиерът Главчев, България пое задължение да предостави 80 млн. евро помощ за Украйна. Вие можете да проверите дали тези пари са заложени в бюджета за 2025 г.“, каза още президентът.

В отговор на въпрос за комуникацията между изпълнителната власт и президентската институция, Румен Радев посочи, че институционален диалог липсва. „Диалог се води единствено от моя страна и по инициатива на президентската институция. И за събирането, което беше при мен за консултативната среща за Близкия Изток, и по много други теми“, каза още той и допълни, че представител на президентската институция не е присъствал на срещата, инициирана от премиера Росен Желязков във връзка с напрежението в Близкия Изток.

Попитан в каква посока върви процедурата за избор на нов главен секретар на МВР, Румен Радев посочи, че писменото искане за съгласуване на назначението е постъпило в институцията. „Не искам да спекулирам нито с темата, нито с конкретни имена. Когато имам окончателно решение, тогава ще ви уведомя“, каза още държавният глава.