Драматичен театър – Пловдив и Холдинг КЦМ 2000 обявяват началото на стратегическо партньорство, което не просто събира две значими институции, но очертава нов етап в развитието на културното меценатство у нас. В момент, когато нуждата от стабилна връзка между изкуството и реалността е по-осезаема от всякога, това сътрудничество е знак за визионерство, ангажираност и дългосрочна отговорност.
 
Холдингът става генерален спонсор на Драматичен театър – Пловдив – решение, което не се изчерпва с финансовата подкрепа. Това е съзнателен акт на принадлежност към културната тъкан на града, към неговото минало, настояще и бъдеще. Промишлеността подава ръка на сценичното изкуство и заедно създават устойчива основа за творчество, диалог и вдъхновение.
 
И в тази именно нова епоха на сътрудничество и възход се вписва и друго събитие с историческа стойност – световната премиера на спектакъла „ Разстоянието“ от Тиаго Родригес, създаден в копродукция с Festival d’Avignon – едно от най-престижните театрални събития в света. За първи път в историята на българския театър национална сцена става официален копродуцент на спектакъл, селектиран специално за основната програма на този фестивал. Това е културен пробив, който издига българското сценично изкуство на нова орбита.
 
„Разстоянието“ ще има своята световна премиера в рамките на 79-тото издание на фестивала в Авиньон през юли 2025 г., а само два месеца по-късно – на 17 и 18 септември – българската публика ще го преживее в Пловдив в рамките на Есенния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.
 
Създаден от Тиаго Родригес – настоящ артистичен директор на Festival d’Avignon и едно от най-ярките имена в съвременния театър – спектакълът е едновременно философска притча и естетическо преживяване. Годината е 2077. Човечеството е разделено между Земята и Марс. Между баща, останал на изчерпаната планета, и дъщеря, избрала нов дом на Червената. От тази междупланетна дистанция започва едно общочовешко търсене – на близост, на разбиране, на споделено минало и несигурно бъдеще.
 
На сцената се срещат Адама Диоп и Алисън Дешам – в ролите на баща и дъщеря, които никога не се докосват, но споделят сцена, въртяща се като символ на планетарната орбита, на неизбежната изолация и на крехкото желание за повторно свързване. Сценографията, звукът, светлината – всичко в този спектакъл говори за разстоянието не само като измерение, но и като емоционално, поколенческо и екзистенциално преживяване.
 
Родригес този път насочва своя театър към бъдещето – не в търсене на технологична фантазия, а за да постави болезнено актуалния въпрос за устойчивостта на човешките връзки в епоха на климатични катастрофи, миграции и дигитална самота.
 
„Разстоянието“ е създадено в копродукция с мрежа от водещи театрални институции от цяла Европа и отвъд нея, включително: Teatro Stabile di Napoli – Национален театър (Неапол), Onassis Stegi (Атина), La Comédie de Clermont-Ferrand – Национална сцена, Divadlo – Международен театрален фестивал (Пилзен), Le Volcan – Национална сцена на Хавър, Teatre Lliure (Барселона), Centro Dramatico Nacional (Мадрид), Malakoff – Национална сцена Théâtre 71, Culturgest (Лисабон), De Singel (Антверпен), Équinoxe – Национална сцена на Шатору, Points communs – Нова национална сцена на Сержи-Понтуаз / Вал д’Оаз, Piccolo Teatro di Milano – Театър на Европа (Милано), Maillon – Театър на Страсбург, Европейска сцена, NTCH – Национален театър и концертна зала на Тайван, Les Célestins – Театър на Лион, Théâtre du Bois de l’Aune (Екс-ан-Прованс), Théâtre de Grasse – Сцена с национално значение „Изкуство и творчество“, Scènes et Cinés – Сцена с национално значение „Изкуство в регион“ (Истър), Le Bateau Feu – Национална сцена на Дюнкерк, Malta Festival (Познан), Espace 1789 (Сен Уен), както и Драматичен театър – Пловдив – първият български театър в подобна международна копродукция.
 
Така, в навечерието на тази световна премиера, съвпадението не е случайно – съюзът между индустрията и изкуството, между КЦМ и театъра, между Пловдив и света, е повече от символичен. Това е културен акт на синхрон. Това е създаване на нова сцена – не просто с дъски, а с визия, мисия и мечта.