Две успели жени завършват своя книга. Засега са я нарекли „Жените лидери“. И с тази първа по рода си книга у нас доказват недвусмислено, че успехът в работата и бизнеса не се определя от пола. А от добавянето на знания и умения в бизнеса и науката, служещи на всички. Авторките на това елитно четиво са две. Едната от тях е преподавател в Техническия университет – филиал Пловдив. Тя е доц. д-р Мария Маринова, която обучава студентите в катедра „Компютърни системи и технологии“. Нещо повече – именно тя разработва и нови учебни дисциплини, по които обучава младите хора. Другата авторка е д-р Теодора Христева – човек с над 20 години опит в сферата на информационните технологии, работила в Барселона - Испания, в момента водещ разработчик на голяма европейска компания за технологии. Двете се познават от студентските си години в Техническия университет – филиал Пловдив.

Теодора Христева споделя: „Жените лидери“ е работното заглавие на книгата ни. Тя е за успешните жени, реализирани и щастливи в професията си, което не винаги означава мениджърска позиция. Идеята дойде оттам че с доц. Маринова често сме обсъждали проблемите на жените в професионален план и търсенето на баланса между работа и семейство. И решихме че за други жени, а и не само, би било интересна тема. Има книги от чужди авторки на тази тема, а за проблемите у нас няма написана. Аз вече бях попаднала на книгата на Шерил Сандбърг (главен оперативен директор на Фейсбук) и тя ме вдъхнови. Така че си заслужаваше да я напишем.“

Мария Маринова и Теодора Христева са не само убедени, но и като учени доказват тезата си, че да бъдеш жена, а пък да работиш по мъжки не е много хубаво.

Не е задължително да станеш лидер по „мъжкия“ начин - с агресивност. Можеш да станеш и със спокойствие, с хладнокръвие, с „откриване“ на ценните лични качества на хората, с които общуваш и работиш. Лидер можеш да бъдеш като спечелиш уважението им. Да, така пътят е по-дълъг и „битката“ е по-голяма, защото ти трябва силен самоконтрол. Трудно е да се наложиш. Но веднъж спечелиш ли уважението на мъжете ставаш незаменим. Ако една жена успее да се утвърди, мъжете й стават приятели, уважават я и я подкрепят – категорични са авторките.

= Какъв е смисълът от съавторството? =

Доцент д-р Мария Маринова казва така: „Ние сме много сходни в идеите си. Гледаме в една посока, но с различни виждания – за организацията, за структурирането на съдържанието. Книгата ни се ражда в обсъждането. Аз например исках да пишем историята на личности – жени, които са преуспели в работата си. Исках да участват с имената си. Моята съавторка обаче ме убеди, че това не е много конструктивно. Аргументира се и приех довода й. Приех идеята текстът в книгата да е по-общ, а и много от жените нямаше да ни дадат историите си, или пък щяха да скрият някои неща. Мисля, че сега книгата ни ще е по-богата.“

Двете съавторки работят... едновременно. Започват сутрин рано. Защото и двете държат заедно да изпият сутрешното кафе. Обсъждат какво ще се пише и какво не. Обикновено която дава идеята – тя пише за това. Разбира се обсъждат и написаното. Като жени-лидери всяка в своята област двете знаят как да дадат обратна връзка, знаят как и къде да сложат граници и да кажат: извинявай, за себе си ти може да си права, но аз съм решила да го направя по моя начин. Те са приятелки, а между приятели съгласието с другия не е отстъпване.

= Делим ли лидерите по пол? =

Авторките на книгата „Жената лидер“ са категорични, че лидерите ... не се делят по пол. Което обаче не означава, че няма различия между мъжете-лидери и жените-лидери. Ето и техните обяснения.

Теодора Христева: „Не става въпрос за разлика в професионализма, а за проблемите, които жените срещат работейки в преобладаваща мъжка среда. Разбира се че един лидер може да бъде компетентен или некомпетентен независимо от пола. Освен типичните проблеми, за които всички знаем – че жената след работа има допълнителни задължения към децата и семейството има и доста други. В преобладаващо мъжка обстановка мнението на жената по професионален въпрос не винаги се приема насериозно и тук се налага дипломация – как да се докажем като професионалист, как да изградим доверие с колегите. За един мъж това често е доста по-лесно. И един пример – като извън работна дейност се организира футбол между колегите. Ами дамите? Дамите да са публика! Ами не е същото. Последният път една колежка отиде и тя да играе футбол с мъжете с риск да я бутат и ритат, защото беше слабичка и фина.“

Мария Маринова: „Както лъвиците в групата, жените са по-работливи. Мъжките лъвове са по-мързеливи. Лъвиците донасят храната, те се грижат за лъвчетата и за единството на лъвската група. Убедена съм, че не можем да противопоставяме жената-лидер на мъжа-лидер. Просто целта се постига по различен начин.“

Ако „Жените лидери“ описва как по-красивата част от човечеството постига успехите си в едно по-патриархално общество, тогава само жени ли ще я четат? Оказва се точно обратното. Доцент д-р Мария Маринова е категорична, че книгата им е насочена преди всичко за ... мъжката аудитория. Само жени ли ще четат книгата? „Мисля, че такива „пикантни“ истории повече се четат от противоположния пол. Едно „традиционно“ доминирано от мъже общество очаква, че ако жена достигне до върха, сигурно има нещо пикантно. Особено като решихме да не разкриваме имена. Тази книга е насочена към мъжете. Ако мъжете погледнат ситуацията отстрани – чрез нашата книга – ще видят друг поглед на взаимоотношенията си с жените на работното място. И се надявам да се позамислят.“ - казва тя. А Теодора Христева добавя: „Искрено се надявам и мъжете да проявят интерес и да прочетат книгата ни. Ще им бъде много полезна да видят другата страна и друга гледна точка, да знаят как се чувстват съпругите им. Много често мъжете изобщо не осъзнават женските проблеми в работа и дори подхождат с усмивка и пренебрежение, все едно е просто някаква мода да се говори за това. Книгата би им помогнала да разбират повече жените си и от там да си подобрят семейния живот. Не казвам че трябва да се съгласят с написаното, най-вероятно няма, но със сигурност ще им даде тема за размисъл.“

Съавторките обсъждат и един интересен финансов подход, за да достигне творбата им до по-голяма аудитория. Възможно е да издадат книгата си само в дигитален вариант и да я направят безплатна. Защото по-младото поколение много-много не харесва хартиените книги. Но разбира се проучват и класическия подход – на хартия, със собствено финансиране и предоставяне права за разпространение на издателство.