Православните християни почитат днес паметта  на свещеномъчениците Патрикий, епископ на Пруса, и на свещениците Акакий, Менандър и Полиен.

Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361–363 г.) в град Пруса, в малоазийската област Витиния. Този император се опитал да възстанови старата езическа вяра в империята и започнал преследване на християните, особено на техните клирици, за да спре широкото разпространение на християнството.

Сред жертвите на това гонение в град Пруса били и днес почитаните свещеномъченици. Заради отличните си богословски познания, но и поради пламенната си вяра и самоотверженост Патрикий бил избран скоро преди това за епископ на града. В своето апостолско дело той не бил сам. Както апостолите имали свои верни помощници, така и епископ Патрикий имал край себе си трима усърдни сътрудници: Акакий, Менандър и Полиен.

С тяхна помощ благодарение на голямата си любов към хората и впечатляващо самоотречение те заедно успели да спечелят за християнската вяра много езичници от града и околностите му. Това обаче било съобщено на местния управител и когато започнало гонението при вероотстъпника император, Патрикий и неговите помощници веднага били арестувани.

Управителят се опитал във философски разговори да убеди Патрикий, че Христос не е Бог. Но епископът със своите риторични умения и отлично богословско образование отхвърлил един след друг доводите на противника. Той посочил думите на апостола: „Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бог, както е писано: Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“. В безсилието си да го обори управителят заповядал да обезглавят епископ Патрикий с тримата свещеници. Незлобивите Христови последователи се помолили на Бог и навели главите си под секирата на палача. Така един след друг преминали в блаженото безсмъртие на Христовите мъченици на 19 май.