Човечеството постепенно ще замени досегашното металообработване с нови адитивни технологии. Това прогнозира професор Мирослав Зетек от Университета в Западна Бохемия град Пилзен, Чехия. Той изнесе встъпителен доклад на петнадесетата международна научна конференция „Техника, технолигии и системи -ТЕХСИС 2025“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Препълнената аудитория от учени от 8 европейски страни и студенти от пловдивския ВУЗ внимателно изслуша доводите на професор Зетек в полза на настъпващата ера на адитивните технологии, които навлизат в производството на космически кораби, самолети, в енергетиката и медицината. Ето и неговите доводи, които бяха изслушани с внимание и от присъстващите на голямото научно събитие български индустриалци и технолози: „До преди 10 години схващането беше, че адитивното /чрез наслояване/ 3D - принтиране на метали е нещо сложно, скъпо и времеемко. Днес имаме скок в развитието на „печатащите“ устройства – това са 3D - принтерите. Има принтери с големи размери на работната си част, така че принтираният детайл може да достигне размери 1,5 метра на 1,5 метра и височина 2 метра. Тези детайли се използват в аерокосмическаата индустрия. Преди бяха само с 1 лазер, сега могат да бъдат с 4 или дори с 8 лазера. Така постигаме не само много бързо производство но и намаляване на цената с около 50 процента спрямо тази от преди 10 години. Най-общо – икономическите ползи от новата технология са по-високи в сравнение с традиционния начин на производство.“

Много ценно качество на металонаслойващите технологии е и тяхната екологичност. Професор Зенек обясни, че при стандартно металообработващо производство може до 80 на сто от метала да бъде отнет и да отпадне. Разбира се той не се изхвърля, но ефективността е по-малка, а преработката на отпадащия метал изисква допълнително енергийни ресурси. Докато с новите 3D-принтери, чрез така нареченото селективно лазерно сентероване, отпадъкът, който се получава накрая е не повече от 10 процента. В тази технология се използва метален прах, който лазерът сентерова и така изгражда детайла. Как се прави? Металният прах с размери до 63 микрона се зарежда в бункери. След приключване на работата по производство на детайла всички метални прахови частици с размери над 63 микрона се пресяват, а останалия метален прах се използва наново. Ако в бункера има 100 килограма метален прах от него могат да се произведат 90 килограма детайли. „Отпадъкът“ не се изхвърля, а се ползва с други технологии. В този смисъл адитивното производство е безотпадно.

По време на ТЕХСИС 2025 ще бъдат изнесени 80 научни доклада. Те са в следните направления: Автоматика, системи за управление и роботика; Електротехника и електроника; Компютърна техника, информатика и комуникации; Машинно инженерство; Автомобилно и авиационно инженерство; Материалознание. Защо конференцията в Техническия университет – филиал Пловдив е ценна за хората, които създават наука? Доцент д-р Николай Каканаков заместник директор на Техническия университет – филиал Пловдив и заместник-председател на Организационния комитет на петнадесетата Международна научната конференция „ТЕХНИКА, ТЕХНОЛОГИИ И СИСТЕМИ -ТЕХСИС 2025“ обяснява: „Предимството да се срещнат учени от много страни на конференция е в това, че се пораждат дискусии. Аудиторията може да каже „това не звучи правилно“ и тогава авторът на научната статия може да ги обори веднага. Тук в университета учените слушат представянията на научни трудове. В тези представяния може да бъдат поставени елементи, които още не са за публикуване. Защото може да не са напълно проверени. На конференцията си сравняваме „барометъра“ - кой на какво ниво е в различните научни области. Личните срещи дават възможност за бъдещи съвместни разработки.“

На научния форум ще бъдат подбрани най-добрите доклади и ще бъдат изпратени за публикуване в престижното научно издание „Engineering Proceedings”. Важно предимство за участниците в ТЕХСИС 2025 е, че получат място за публикуване, което е четимо от научния свят. Издателят позволява безплатен достъп до статиите и това е много ценно.