Авиацията съдба ли е? Да - за Атанас Димитров – второкурсник от специалността „Авиационна техника и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив – това е точно така. Баща му е военен пилот от резерва. Брат му Петър Димитров е завършил същата специалност и сега продължава да учи по-висшата степен – магистратура. А Атанас още на 4 години е пипнал истински военен вертолет. После меракът сам да си направи самолет го отвежда в клуба по авиомоделизъм в родния му Асеновград. И ето: в 7-ми клас Атанас Димитров създава своето малко летателно аеропланче с електрически двигател и дистанционно управление. Хвъркатата машина не е копие на никой истински самолет, а собствена дизайнерска идея на седмокласника. Преди 3 години Атанас Димитров прави и първия си състезателен дрон. „При мен в началото беше желанието да летя. А в последствие и заниманието с летателни апарати, а когато пораснах реших как да го постигна – чрез учение. В момента научвам за самолета като машина с представата евентуално да стана инженер-механик на летателни средства. А после ще стана пилот. Сега държавата ми е предоставила почти безплатна възможност

да уча в Техническия университет – филиал Пловдив и да стана инженер-механик. Докато

добиването на права да управляваш самолет е само чрез платено обучение в две степени – за малки и за големи пътнически и транспортни самолети. И си е сериозна финансова инвестиция.“ - споделя Атанас Димитров.

Докато да започне да управлява големи самолети Атанас Димитров

се състезава. Управлява радиоуправляеми модели на самолети и наскоро, заедно с брат си, участва в първия кръг на Европейско първенство по авиомоделизъм в град Лариса, Гърция. Той е един от 60-те участници в състезанието, а освен него има и още 10 български авиомоделисти. Състезателната му машина е произведена в България, а качеството й е на

световно ниво,като благодарение на българския производител NAN models авиомоделизмът в страната ни е на много високо ниво. С модела си той ще се включи на всяко състезание от кръговете на Европейския шампионат. „Състезавахме се в клас F5J. Това са електропланери, които изкачваме на определена височина с електромотора. На тридесетата секунда изключваме двигателя или пък по-рано, ако сме достигнали височина, която считаме за конкурентна. После започваме да планираме. Иначе казано самолетът лети, носен от собствените си криле, без да се използва двигателя му. Това продължава 10 минути и финалът е кацане на точно определено място. Майсторството е да усетиш и „яхнеш“ въздушните течения. Състезават се едновременно летателни апарати, като във всяка серия има по 10 самолета и всички излитат, когато се чуе стартовата сирена. Победител е този, който на всеки старт е изключил най-ниско мотора, направил е най-доброто време и най-добре е

кацнал. Той получава най-много точки, а останалите получават точки, които са процент от

победителя. Класирахме се добре – брат ми зае 18-то място, а аз – 26-то. Считам, че е добре,

защото другите състезатели бяха на много високо ниво като опит и умения, състезавахме се срещу участници и от чуждестранни национални отбори занимавайки се главно с това начинание.“ - разказва Атанас Димитров. Само преди няколко дни двамата братя се включват и в национално състезание край град Раковски, Пловдивска област. И отново с отлични резултати: Петър Димитров се класира 5-ти, а Атанас Димитров – 18-ти от общо 26 елитни състезатели.

= Хайде в час =

Според амбициозния второкурсник от Техническия университет – филиал Пловдив най-

трудната част в инженерното му обучение е точно сега. Един студент, който лети със самолет и дрон, среща трудности в университета най-вече с времето – така да го разпределя, че да смогне да изучи всички предмети. Във втория семестър на втори курс имаме много курсови проекти, разказва Атанас Димитров. Сега той трябва да си направи редуктор, после – има проекти, свързани с теория на механизмите и машините. Преподавателите ни помагат много, дори когато грешим, особено на лабораторни занятия, насърчават ни да опитваме. Мисля да продължа кариерата си след университета с постоянно развиващата се безпилотна авиация както и да придобия бривет за пилот на голям самолет. За целта имам амбиция за развитие в иновативни фирми занимаващи се с авиацията и нейното развитие в различни направления - споделя младия студент.